Елена Капитанова
Снимка: srqpix
„Попартът взема вътрешното и го прави обвивка, взема външното и го прави същност.”
Животът на Анди
Анди Уорхол е роден през 1928 г. в Питсбърг, САЩ, в семейство на словашки емигранти. Той започва кариерата си като художник на реклами (от 1949 до 1961 г.). Решава да се занимава с рисуване в поп стила по идеята на свой приятел. Като течение в изкуството попартът идва след абстрактния експресионизъм, който е бил приет от изкуствоведите досега. Той се съпротивлява на настъпването на поп стила.
В началото Уорхол работи с гумен печат, за да копира образите, но след това решава да изпробва копринени сита, при които образът пак се получава еднакъв, но с различия в цветовете. Именно по този начин са изработени първите сериграфии с Мерилин Монро.
По това време се появява идеята на Уорхол да започе да снима нискобюджетни филми или, както ги наричат по-късно – “underground” филми. Той също така се занимава и с други сфери в масовата култура – става мениджър на рок групата „Velvet Underground” и започва да издава списание „Interview“.
Снимка: Heungsub Lee
Творчески моменти
Попартът започва да съществува като течение в изкуството в края на 50-те години, а Анди Уорхол се превръща в едно от най-големите имена, свързани с него. Той се фокусира върху обикновени предмети от човешкия бит, които изобразява като отражение на обществото. Една от първите творби на Анди Уорхол представлява просто контур на бутилка „Coca-Cola“ в черно и бяло.
Уорхол черпи вдъхновение за платната си от света, който го заобикаля навън. Така разбира той попарта – като следствие от външнтата среда, от повърхностно, от масовата култура.
Той отразява масовата култура такава, каквато е. Например идеята за серията творби „Смърт и катастрофи” идва от заглавието на статия във вестник „Daily News” – „129 загиват в самолетна катастрофа.”
Снимка: renaissancechambara
Други теми в творчеството му са Супермен, Мики Маус, долари, бутилки „Coca-Cola”, Кенеди, Мик Джагър, Елвис Пресли, коли, ножове, както и автопортрети. Може би едни от най-известните творби са сериграфиите Мерилин Монро в десет цвята, консервите супа “Campbell’s”, зелените бутилки „Coca-Cola”, които се повтарят многократно върху платното. В широкия диапазон на творчеството си Анди Уорхол се занимава и с еротиката, голотата, сексуалността.
Анди Уорхол е наясно и с това, че за бъде признат и успешен един хужник, творбите му трябва да се излагат в добра галерия. „Въпрос на маркетинг е измежду многото други неща. Ако някакъв човек иска да похарчи, да речем $ 5000 за една картина, той не се шляе на улицата, докато види нещо, което се търкаля наоколо, и хоп, вземе, че му се стори „забавно”.
Той иска да купи нещо, чиято стойност ще се покачва, и единственият начин това да се случи, е в добра галерия, такава, която търси и намира художника, лансира го и се грижи неговите творби да се показват по правилния начин на правилните хора. Защото в случай, че славата на художника увехне, ще увехне и инвестицията на този човек.” В крайна сметка творбите, които оцеляват, са тези, които са отговаряли на ценностните критерии и канони на обществото по времето, когато са били правени.
Снимка: *clairity*
Бащата на 15-минутната слава
Всичко, което прави Анди Уорхол, винаги е с цел да бъде забелязано, да привлече вниманието на пресата, на известните хора, на богатите, на „звездите”. Нещо повече, чрез филмите си той самият произвежда звезди (“superstars”). Негова е прословутата фраза, че „в бъдеще всеки ще бъде световно известен за 15 минути.”
Той е феномен на масовата култура, на отразяването на света такъв, какъвто е в действителност, на повърхностното, комерсиалното, на обществото на потребителите. Много от хората, които той превръща в звезди, угасват бързо след своите 15 минути слава. С цялото си творчество той прави един своеобразен портрет на Америка, като използва нейните символи – бутилката „Coca-Cola”, консерви супа, Мерилин Монро, и разбира се парите.
Снимка: ky_olsen
Известно е изказването му, че магията на Америка е в това, че там най-бедните могат да пият това, което пият най-богатите – човек може да гледа телевизия и да види, че Лиз Тейлър пие „Coca-Cola“, но и той също може да пие „Coca-Cola“, и в двата случая тя е една и съща и струва еднакво.
Дори и филмите си Уорхол прави като пресъздава действителността по реален начин. Често без сценарий, без никакви репетиции. Просто снима хората около него да правят това, което правят обикновено. Не взема отделни времеви периоди, които да събере във филм с цел да има някакво послание, „просто исках да намеря страхотни хора, и да ги оставя да бъдат себе си, да говорят за каквото обикновено говорят, а аз да ги снимам, и това беше филмът.”
Снимка: Cea.
Стратегиите на Анди
Анди Уорхол се стреми към вниманието на пресата и на медиите като цяло, и го получава. Те отразяват премиерите на филмите ми, откриването на изложбите му. Той никога не ходи сам, винаги е придружаван от различни хора, които са „звездите” в неговата Фабрика в този момент.
С ексцентичните си изказвания и творби поддържа интереса на журналистите, те му отдават и подобаващо внимание, когато отива за своя изложба в Париж. „Репортерите обичаха да пишат за нас и да ни снимат, но смешното беше, че те всъщност не знаеха, какво да кажат за нас – изглеждахме „добра история”, но не знаеха кой кой е и какво правим.”
Анди Уорхол решава да се откаже от рисуването, точно когато попартът започва да получава внимание като стил в изкуството („бях напълно доволен от оттеглянето си: това, което попартът имаше да казва, вече беше казано.”)
Снимка: 20 letters
На откриването на една от изложбите през 1965 г. има толкова много хора, предимно младежи, че се налага картините да бъдат свалени от стените, защото ги блъскат и мачкат. Така или иначе те явно не са там заради картините, а заради художника и неговите „звезди”. Медиите отразяват събитието без да са наясно какво точно отразяват. Журналистите правят интервюта с него, които излизат по-късно с изопачени думи.
„Стилът на ранната Фабрика беше произлязъл от попарта, при който не приказваш, просто правиш шантави неща, а когато говориш с пресата, то е чрез „жестове”, което си беше по-артистично.” Артистът и неговите избрани „звезди” са се превърнали в нещо като културен феномен, до който всеки иска да се докосне, без да го разбира, без да е наясно какво точно го привлича.
Снимка: Cea.
Филмите на Анди Уорхол
Първият му филм се нарича “Sleep” (1963 г.), заснима го на 16-милимитрова камера. Той показва просто как един човек спи в продължение на 320 минути. Идеята за “Sleep” му идва след като наблюдава бързия живот, който водят хората през 60-те, когато много от тях вземат различни видове хапчета и наркотици и не спят в продължение на дни. Анди Уорхол заснима общо над 70 филма.
Филмът, който привлича може би най-голямо медийно внимание, е заснетият през 1966 г. “Chelsea Girls”. Това е пърият филм на Уорхол, който се задържа сравнително дълго време по кината и постига чисто комерсиален успех. Всеки, който участва във филма, играе себе си. “Chelsea Girls” получава смесени отзиви от страна на медиите, често крайно негативни. Такава е реакцията и на публиката.
Оригиналната дължина на филма е около осем часа, но се използва по кратката версия от около два часа. “Chelsea Girls” показва реално това, което се е случвало във Фабриката през лятото на ’66 г.
Едно забележително списание „Interview“
Анди Уорхол основава списание „Interview” през есента на 1969 г. в Ню Йорк. То продължава да излиза и в момента, като на година излизат 10 или 11 броя. „Interview“ е месечно списание за поп култура, форматът се състои от интервюта от типа въпроси-отговори, съчетани с изключителни снимки. Списанието няма някаква определена категория, по-скоро е алтернативно, съсредоточено е в изкуството като цяло – фотография, музика, кино, мода.
Със визуалния си стил „Interview“ е вдъхновило много други списания въпреки факта, че аудиторията му не е масова. В момента месечният тираж на списанието е 223 000.
Интервютата в списанието обикновено не са редактирани или са редактирани в ексцентричния стил на Уорхол. Те всъщност представляват разговори между някои от най-големите световни знаменитости, артисти, музиканти, креативни мислители.
Снимка: sonietta46
Отличителна черта на списанието е това, че всяко интервю на известна личност, е взето от друга известна личност, т.е. звездата и ‘журналистът’ винаги се познават, между тях има някаква връзка. Така се изгражда атмосфера на ‘нормален’ разговор.
В ранните дни списанието се раздава безплатно на избрани хора, които формират елита в Ню Йорк. Към края на живота си Уорхол спира да се занимава активно със списанието си, но все пак продължава да го представя и да го разпространява на ораганизирани събития в Манхатън.
Списанието (наричано още „Кристалната топка на попа”) е успяло да запази началния си формат до днес – 60% статии, 40% реклами.
Снимка: Cea.
Уорхол актуален и днес
Анди Уорхол е един от най-продаваните художници в света, преди него е единствено Пикасо. Отначало творбите му се прдават за няколкостотин долара, а след края на 60-те години цената им се качва значително.
Но през последните седмици оборота на Анди Уорхол търпи развитие на пазара на изкуството. “The Economist” публикува статия на 17 май 2011 г., която отразява последните движения на творбите му в три от най-големи аукционни къщи е света – “Christie’s”, “Sotheby’s” и “Phillips de Pury”.
За този сезон цената от продажбите на творбите на Уорхол е $181 милиона, което се равнява на 1/3 от всичките продажби на трите къщи за седмицата. Те са и най-скъпо продадените творби и в трите къщи.
Снимка: SLPTWRK
В “Christie’s” картината, която се е продала на най-висока цена е автопортрет на Уорхол от 1963-4 г. След 15-минутно наддаване той е продадена за $34.8 милиона, което го прави най-скъпо продаденият портрет от него в аукционната къща. Във “Phillips de Pury”е била продадена творбата “Third Eye” на Уорхол и Jean-Michel Basquiat за $7 милиона, което я прави най-скъпата цена някога за тборба, нарисувана от двама души.
Пак там, най-скъпата картина, продадена през тази седмица, е портретът на Елизабет Тейлър “Liz #5 (Early Colored Liz)” – $24 милиона, а втората най-скъпа картина е била “Flower painting”, за $8.1 милиона. В Sotheby’s картината “Sixteen Jackies” е била продадена за $ 20 милиона.
Тя представлява компилация от малки портерти на Джаки Кенеди, направени през 1964 г. Това, което свързва всичките продажби, е че те са били направени с наддаване по телефона, като повечето клиенти са били анонимни.
Източници:
- „ПОПизъм”,издателство „Рива”, Анди Уорхол, Пат Харет, 2010 г.
- warholstars
- “Interview“magazine
- contemporary_art_sales
