Галерия Арте представя Владимир Морзоханов: живопис и преводи

galeriq-arte-predstavia-izlojba-na-vladimir-morzohanov

Откриване на 19 ноември 2019 от 18,00 до 20,00 ч.

За Владимир Морзоханов:
Роден 1963, София
Художник, преводач и поет.
От 1983 г. участва в общи художествени изложби.
Първата му самостоятелна изложба е организирана от галерия „Арте” през 2008 г.
През 2013 г – втора самостоятелна изложба в галерия „Арте“. През 2019 – настоящата трета самостоятелна изложба в галерия „Арте“.
Негови творби са част от колекциите съвременно българско изкуство на Националната галерия, на сбирките в Пловдив, Добрич, Търговище, Габрово. Колекционери от САЩ, Русия, Германия, Швейцария и Гърция също притежават картини на българина.
Въпреки това мястото на Морзоханов в българската култура е доста своеобразно и все още недостатъчно оценено. Освен великолепен майстор на четката и молива той е съставител, преводач и илюстратор на луксозните двуезични томове с поезия – „Самосъзнаваща душа“ на Арсений Тарковски, „Небехранилище“ на Осип Манделщам /през 2014 г. книгата е отличена от Асоциацията на руските книгоиздатели/ и „Недоказуемо, неотменимо“ на Дмитрий Кленовски. През 2014 г. идателсто „Ерго“ публукува и неговите собствени стихове в книгата „Дървото на достъпните за мен удоволствия“.
За изложбата:
„Какво правиш, Владо?“ – „Два часа рисувам нещо, което изобщо не се вижда“ Из телефонен разговор с Владимир Морзоханов
ЗА КАРТИНИТЕ НА ВЛАДИМИР МОРЗОХАНОВ – с обич и кратко, защото какво да добавиш, когато усещаш, че е нарисувано и това, което не се вижда, но се чувства?! Където Мария с детето (намирисва ми на атеизъм!) все пак е погалена от погледа на Свети Лука, а небето привечер е най-дълбокото, което съм виждала. Така няма значение колко сме тежки и вкопани в земята, защото Морзоханов може да нарисува и това, което изобщо не се вижда. Или както казва руският литератор Самуил Лурие: „Тайната на съдбата прозърта в тайната на стила“.
ЗА ПРЕВОДИТЕ НА ВЛАДИМИР МОРЗОХАНОВ – кратко и предпазливо, тъй като преводачът (В.М.) създава специална връзка с превеждания поет. Резултатът е отличен, за което сме благодарни, но само бедният редактор (понякога моя милост) знае, колко внимателно се е намесвал в тези отношения.
Таня Кольовска, ноември 2019