Илюзорният свят на Макс Ернст е еднородна смес от цветове, символи, образи, архетипи. Енергичен и богат на форми и чувства. Сюрреалистичен стремеж към освободено от задръжките на рационалното изразяване. Неспокойно търсене на нови форми за изразяване. Визуален език, през който открито и непоспредствено преминава шока и смута на годините около двете световни войни.
Първият досег с изобразителното изкуство за художника се случва в ранна детска възраст. Неговият баща – Филип Ернст рисува през свободното си време. Той предпочита библейски сюжети, на които прави копия и дори използва малкия Макс за прототип на Младенеца. Контраст с това е картината “Девицата пошляпва детето Христос пред трима свидетели: Андре Бретон, Пол Елюар и художника”, която творецът прави през 1926г.. Не е изненадващо, че картината е приета негативно, това е и нейната цел – да проворкира. През същата година тя е отхвърлена от архиепископа на Кьолн.
По – късно в творчеството си, художникът се връща към детското усещане за пленителност и влечение към гората, намираща се близо до неговия дом. Повлиян от психоанализата на Фройд, той използва архетипа за гората като потапяне в собственото “несъзнавано”, в която фигурата на бащата е символ на търсещия художник, а птиците – на собственото алтер – его. В картините си от този период той използва често техниката на фротажа, която измисля сам. Тя представлява рисуване с оловен молив върху дървена повърхност, поставена под картината, за да се очертаят формите му върху платното.
Още през ученическите си години стремежите на Макс Ернст са насочени единствено към изкуството. Той посещава курсове по философия, антропология, естетика и история на изкуството и се запознава обстойно с творчеството на големите майстори. Заниманията му обаче са прекъснати от избухването на Първата Световна война. Мобилизиран в армията, скоро бива ранен на фронта и получава възможност да се оттегли в тила като картограф. Дори успява през 1916г. да вземе участие в изложбата “Дер Щурм” в Берлин. Силно се впечатлява от картините на импресионисти като Ван Гог и Пикасо, които успява да разгледа в Кьолн. Годините на войната оставят, както у повечето творци от този период, мрачен отпечатък в съзнанието на твореца. През този период платната му са експресионистични, с мрачни цветове, създаващи впечатление за злокобност.
Неспокойни и бурни са следвоенните години на художника. Представен е на Пол Клее и се сприятелява с представители на артистичната бохема. Става един от основателите на течението “Дада” в Кьолн. Будна личност няма как да остане на страна революционното за изкуството движение. Отричането на естетическото, протестът срещу културните и обществени норми и порядки, които творците виждат като причина за ужасите на войната са основен мотив в картините на Ернст от този период. Въпреки че дадаизмът е естествен резултат от предходните кървави събития, той не е добре приет от обществеността. През 1920г. творецът заедно с други съмишленици организира изложбата “Пролетта на Дада”, която е посрещната с всеобщ негативизъм, в следствие на което бащата на художника се отказва писмено от него.
Търсенето на нов език, който да бъде адекватен спрямо променилия се свят, подтиква дадаистите да експериментират с техники като пастиша и колажа, един от създателите на които е самият Макс Ернст. Той включва в колажите си елементи от рекламни плакати, енциклопедии, геометрични форми. Впечатлен е от абсурдното съчетание на образи, които привидно нямат нищо общо помежду си. Съчетани по този начин, обектите придобиват напълно ново значение, а процесът на обединяването им се остава на свободния поток на несъзнаваното. Той не се отказва от техниката на колажа и в по-късното си творчество. Художникът става дори по-смел в избора си на материали – използва карти за игра, кърпи, клечки кибрит.
Въпреки отрицателната реакция в Кьолн, картините му пожънват успех в Париж, където през 1921г. Макс решава да се премести нелегално. Той живее при приятеля си Пол Елюар и неговата жена – небезивестната Гала. Художникът бързо навлиза в кръга на творци като Андре Бретон, Салвадор Дали, Ман Рей и става част от кръга на сюрреалистите. Вдъхновен от идеята за освобождаване на индивидуалността чрез експериментиране в техниките на изразяване, Макс Ерснт се връща към спомените си от детството и продължава да търси нови подходи в творчеството си. Той често използва техниката на изрязването. Това се наблюдава в някои от изображенията му на горски мотиви – гората е изрязана и сякаш притисната от рамката, Може би това е диалектика между природа – цивилизация, ироничен коментар за заличаването на природното.
В част от платната му от от този период преобладава един основен цвят(често небесно синьо), върху който фигурите са разположени изрязани или недовършени. Мащабите са нереалиситчни, групирането създава впечатление за хаотичност и дезориентираност. Често се повтарят отделни сходни елементи – мъжка фигура с птича глава, автопортрет, наричан от Макс Ернст “Лоплоп”. Тя е включена в картината “Европа след дъжда” (1940 – 1941) и символизира принудата на твореца да напусне Париж заради Втората Световна война. Личната драма се разиграва в позизиционирането между двете водещи фигури, разминаващи се една друга на фона на апокалиптичен разпад. Използването на цветовете и отделните разхвърляни образи символизират агонията в този най-тежък за Европа период.
След пристигането си в САЩ Макс Ернст се жени за кратко за покровителката на изкуството Пеги Гугенхайм и започва да се радва на огромен успех. Той експериментира с техниката на осцилацията. Разпръсва боя през дупка в консервена кутия, вързана с корда. Именно това е техниката, вдъхновила Джаксън Полак. Продължава и да усъвършенства и метода на декаломинията. Стъкло или хартия се използват, за да “притиснат” все още влажната боя върху платното. Когато се премахнат, горният пласт става неравен и растерен.
След завръщането си в Европа, Макс Ернст се завръща и към свои предходни творби. Започва да опростява и премахва излишни елементи, изполва семпли форми, за да постигне съвършеснтво. Интерес представлява безкрайността на космоса, цикличността на живота. В творбите му от късния му период се появяват галактики, паралелни и възможни сввтове, съществуващи извън границите на простото въображение.
