Митко Желязков е художник, за когото етикетите, с които хората определят изкуство му, съвсем не са от голямо значение.
Картините му могат да бъдат разпределяни в каквито и да било подразделения на изобразителното изкуство, което може би е нормално, защото всичко е субективна преценка. Но както казва Митко – най-важната работа за него и платната му е, те да действат директно върху зрителя. Т.е. това, което се вижда, да е това, което е. Без излишни гадания и размишления, относно съдържанието. Без измъчване: “Единствената ми мисъл, когато завърша моя картина е тя да носи позитивното от живота усещане и да го занесе в дома на хората,” споделя ни Митко за Sofiapress.
Той е роден в град Пловдив през 1966 година. Може би не е случайна и неговата любов към изкуството, след като се е родил в пика на творчеството за града и известната “Пловдивска школа” – школа от 60-те години, родила едни от най-добрите ни художници, сред които Енчо Пиронков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски, Христо Стефанов, Бояджана, Георги Божилов – Слона. И освен тях, това е време в което цялостно пловдивската култура се разраства, начело със своя духовен водач Начо Културата.
Та, в първите си години, Митко Железаров попива от тази градска атмосфера и това се отразява и до днес. Той завършва Художествената Академия в София, а след това и Кралската Академия за изкуства в Хага, Холандия. Има над 100 изложби, а неговите работи се намират по цял свят, в над 20 държави.
Митко казва, че от както се помни на този свят, рисува и винаги е знаел, че ще стане художник. Всяко дете рисува, но той продължава и след това. Неговото творчество минава през техниките на акрила, маслото, хартията, колажа. За вдъхновение и муза, Митко Железаров използва думите на големия режисьор, актьор и художник Иван Андонов, който казва – “не знам какво е муза, но знам какво е работа“. Може би с този лайтмотив се правят над 100 изложби.
Художникът няма конкретен пример от който да черпи своето умение. Той не интерпретира дадени художници, защото смята за най-полезно да успяваш да попиеш от всеки и всичко, което можеш да видиш. Т.е. видял всичко, чак тогава да знаеш кой си. Все пак, за него най-гениалният и стойностен представител на българското изобразително изкуство е Лика Янко.
Факт е, че в България работата на художниците не е никак лека, защото няма силен пазар и още ред причини, но пък не спират да съществуват хора като Митко Железаров, които да не се отказват от това поприще, защото то е много повече отколкото изглежда отстрани.
