Както много други хора, така и Татяна Георгиева е с известно разстояние между образованието, което завършва и изобразителното изкуство. Но това не значи че неговата искра не е в нея и в даден момент няма да засвети.
Така и става. Татяна завършва биология и химия, но през всичките години не утихва нейното желание да рисува. По стечение на обстоятелствата се премества в гр. Търговище, където се среща с “една невероятна художничка” – П. Белева.
Освен че Татяна обича живописта, тя изпитва и уважение към нея. Наясно е със своето място и с целта – там където иска да стигне в технически план. Затова и се записва на уроци при професионалисти, които да запълнят нейната потребност за познание на изобразителното изкуство. “Смятам, че има неща в изкуството, които не можеш сам да постигнеш,” споделя Татяна.
Художничката предпочита да рисува пейзажи, натюрморти и цветя. Преминава през рисуване с молив, акварел и акрил, но се спира на маслените бои, рисувайки с пръсти, шпакли и четки. “Когато заставам пред статива, забравям за света около мен. В картините ми е моята душа и сърце. Благодарна съм на моята учителка П. Белева, че успя да ме насочи към това, което винаги съм искала – да изразявам себе си чрез живописта,” завършва Татяна Георгиева.
