Анжела Димчева
Експерименталното изображение в кратките белетристични форми достигна разцвет през последните години не само в западно-европейския фикшън стандарт, но и в родната литература. Класическият къс разказ отстъпи пред доминантата на фрагмента, импресията, психологическото импромптю, поетично-лиричното аз-повествование. Типичен пример за иновативен белетристичен модел са късовете лирична проза на Албена Фурнаджиева в сборника „Белият цвят на тревата“ (изд. Захарий Стоянов“, 2023), който предлага на читателя два типа наратив.
В първия цикъл читателят потъва в илюзорен метафорично-призрачен свят, където действието се обляга на съновидения, миражни състояния, хипнотични видения („Лодкарят“, „Инсомния“, „Усещане“, „Импресия по пълнолуние“). Това са късове проза, които са като сфуматото на вечността – без точни координати, но тук и сега; те звучат като импровизации на романтик, но и като фрески на постмодернист. Очевидно са написани от поет, който е преодолял канона на класическото стихосложение, надмогнал е и белия стих, за да се довери на нова словесна форма.
И вторият цикъл е обагрен от подобна тоналност – с интимна поетичност на разказа, с напрежение към разгадаване на тайнството и драмата на очакването, но тук присъстват елементите на класическия разказ – завръзка, диалог в развитието на фабулата, развръзка, както и наличие на реално портретувани персонажи („Лола и студентът“, „Банална история“, „На площада“).
Смесването на различни типове писане надгражда възприемането на читателя, примамен от недоизказаността, от дискретната позиция на автора, който не крещи дидактично, а навлиза в подсъзнанието чрез прийомите на вътрешната изповедност или откровената споделеност.
Албена Фурнаджиева е от новата генерация автори, за които случващото се в един разказ е хипотетично – то е отглас от една непреднамерена действителност: зад ъгъла наблюдава един силует и ни разказва единичното като цяло и цялото като специфично.
Бих определила нейната проза като психо-лирически дискурс, текст с визуална плътност и катарзисно въздействие.
Ключът към разгадаването на този стил не е в отговора на въпроса „Какво ще се случи?“, а в читателското признание „И аз преживях същото“. Това успешният модел на Албена Фурнаджиева.
Редактор на книгата е Иван Есенски, корица – Пламен Трампов.
