НОВ ТЕАТЪР – НДК: Заповядайте на “Черно огледало” и “Железният светилник”

СЕДМИЧНА ПРОГРАМА 10 -17 ЯНУАРИ 2022

11-ти  януари,  вторник,  19.30 часа / “ЧЕРНО ОГЛЕДАЛО”

По текстове на Чарли Брукър и Кони Хък

Режисьор  Савина Бързева

Сценография, костюми, мултимедия Бояна Бъчварова

Хореография Семир Алкади

Композитор (”little girl with sad eyes” & “the last dance”): Neverdance

Участват  Александър Йончев, Мария Русева, Елена Коляшева, Ева Ганчева, Нина Ангелова, Катерина Стоева, Борис Бояджиев, Симеон Георгиев, Алекс Фанди, Атанаска Топуркова, Калина Георгиева, Радина Иванова, Силвия Стоева, Славина Кюркчиева, Ралица Хорозова

 

17-ти  януари, понеделник,  19.30 часа / “ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК”

по романа на  Димитър Талев

Драматизация и режисура  Бойко Илиев

Сценография Теодор Даскалов

Костюми Жанета Иванова

С участието на  Филип Дончев, Филина Петрова, Йоана Иванова, Марияна Бранкованова, Николай Сяров, Яцек Янков

Продукция на  ТМЦ – Разград

Представленията и музикалните концерти са от 19.30 часа.
Билети на Билетен център НДК /029166300 и 029166400и на  КАСА в деня на представлението 0886501703 и онлайн: theatre.art.bg, grabo.bg

БОЙКО ИЛИЕВ ЗА “ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК”

2020 година се оказа принудително плодотворна за взиране в себе си и света на своя Род и Родина. Първоначално реагирах почти истерично и се впуснах в преоткриване на антиутопията на Оруел „1984“. Светът предсказан от Оруел стремително се превръщаше в  плашеща реалност. Бяхме набързо прибрани по клетките, „Големият брат“ размахваше предупредително пръст от екрана. Ние, като уплашени мишки се свряхме в ъгъла и зачакахме…да ни отмине…онази с косата…Може би подобни чувства е изпитвал Димитър Талев, когато е бил сврян в ъгъла на килията в концлагера „Куциян“, където е въдворен след идването на Народната власт през 1944 г.

„Не зная страдал ли съм. Справях се с едно и с друго. Ти сам знаеш какво е концлагер. Целият си напрегнат – да изживееш тази минута и после следващата, и после следващата. В този смисъл страдание няма. Не можеш да застанеш да съзерцаваш, да кажеш: Аз страдам. Тялото ти, мишците ти са напрегнати. Ако изживееш това усилие, значи си спасен. За кратко, но спасен. Това е Голгота.“

Така Талев говори за мъките си по концлагерите на тогавашна България и вероятно в тези мъки се ражда по-голямата част от великолепната четирилогия на големия Български писател – роден в Прилеп, учил в Солун, Скопие, Битоля, Стара Загора, Загреб, Виена и София.

Опитах да се потопя в неговото необятно и родолюбиво творчество. То стана моето спасение! Отново кръвта се разгоря, отново усетих прилив на енергия. Дедите ми в мен надигаха глава. Героите на Д. Талев от Преспа, Прилеп, Битоля, Солун се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които с целия род бягат от зверствата и палежите извършени от гръцката войска… И така някои от тях оцеляват, заселват се в София, а Българския Кукуш се превръща в Гръцки Килкис.

Може би това е Пътят на спасението от безумието на света: да се опреш на Своите Хора, да потърсиш онези разбъркани корени, за които да се хванеш и да се издърпаш от блатото. Инстинктивно това направих чрез вълнуващите творби на Д. Талев – „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Гласовете ви чувам“. Драматизациите, които се родиха, ще пренесем на театралната сцена. Там, се надявам, отново да заживеят хората, които са милеели за българския род и език, борили са се, и нерядко са давали живота си, за да ни има нас…

В „Железният светилник“ многократно се говори за „робския нечестив дух в забъркания, тъжен живот…на целия този народ, който живееше от векове в неволя, в немотия, в постоянен страх и несигурност“, но завършва със сватбата на Лазар и Ния, тяхната драматична любов стига до щастлива развръзка. Животът продължава въпреки мрачната трагедия в семейството на Глаушеви. Талев много добре знае, че любовта не само свързва, но и разделя хората, че не само възвисява, но и погубва, че не само ражда, но и умъртвява, че води не само към щастие…Загубил своята любима, зографът Рафе Клинче я претворява отново в иконостасът, който сътворява за черквата, където да се служи  на наш, български език и вплетените изкусно в дървото образи на двамата влюбени, да ни вдъхновяват, преклонени пред гения на Твореца!