До „кримиизкуството“ и назад

Изкуството пробужда у нас разнообразни емоции. Един фактор от изкуството има необузданата сила да кара чувствата ни да варират от единия до другия край на нишката, описваща човешките емоции. Сякаш навлизаме в един непрестанен кръговрат, където не знаем откъде и какво да очакваме, а изненадите следват една след друга. Точно такъв ще бъде и този материал, където ще получите обрат, който ще ви накара да се върнете назад в текста, за да видите дали всичко съвпада и дали не сте останали с грешно впечатление. 

Изкуството е сложно, шифровано кубче рубик. Неповторима загадка. Особено изкуството, създавано от художниците – техните уникални картини. Колкото повече си мислим, че сме запознати с най-малките детайли, толкова повече се заблуждаваме. Дори тези, които са отделили значителна част от живота си и имат несравним опит – дори те са толкова далеч от пълното познание. Ами художниците, ще кажете,  на най-високо ниво като Пикасо и Да Винчи, те знаят всичко, щом са създали такива шедьоври. Да, ама не. Това да създаваш изкуство далеч, далеч не значи, че го разбираш (не поставям под съмнение усета за изкуство на тези гении).

Нека се замислим – ако дори един човек разкрие тайната на този вид изкуство, то той няма как да я запази за себе си. Такава е човешката природа. Ще я сподели поне на един друг, когото смята за най-приближен до себе си, а този друг, от своя страна, на свой такъв и така, и така. Безкраен кръговрат. Поредният безкраен кръговрат.

А, ако това се случи, какво би последвало? Тайната ще се разпространи като смъртоносен вирус, поразяващ незнанието на човек относно изкуството на картините. Индивидът бива светкавично заразен, след което, умишлено или не, предава болестта на най-близките си. Каква ирония – да заразиш тези, които обичаш най-много, и то нарочно. Нека разясним и обобщим всичко, но не чрез съобщителни, а чрез въпросителни изречения. В един параграф:

Винаги ли знанието значи сила? Кой разбира напълно този вид изкуство? Какво би направил човек, ако знае огромната тайна? Би ли казал на другиго? Ще бъде ли все още тайна? Ще се запази ли уникалността на изкуството, ако е напълно разкрито? Ще буди ли все същия интерес и ще има ли художници, които да създават тези шедьоври, ако не съществува тази уникалност? Ще съществува ли изобщо то, ако не представлява това, което е? Бихте ли искали да знаете тайната на изкуството, която поддържа неговата магия? За себе си или и за другиго? Бихте ли избрали да я узнаете, дори това да коства неговата очарователност?

Нека погледнем от друг ракурс. Напълно противоположен. Такъв, който ще ме накара да опровергая всичко, казано дотук. Дори повече – не само да го опровергая, но и категорично да заема напълно противоположната позиция. 

Преди това обаче трябва да спомена няколко имена и цифри. Имам усещането, че просто ще ви послужат като ключ за катинара, залостил края на следващия параграф. Даниел Камарго Барбоса – над 150. Д-р Харолд Шипман – 250. Педро Алонсо Лопес – повече от 300. Търпение, всичко ще се разясни като юлско небе над Канарските острови.

Изкуството е сложно, шифровано кубче рубик. Неповторима загадка. Особено изкуството, създавано от серийните убийци – техните уникални убийства. Колкото повече си мислим, че сме запознати с най-малките детайли, толкова повече се заблуждаваме. Дори тези, които са отделили значителна част от живота си и имат несравним опит – дори те са толкова далеч от пълното познание. Ами самите убийци, ще кажете, тези на най-високо ниво, тези чиито имена и цифри бяха споменати по-горе (предполагам няма нужда да ви обяснявам какво символизират числата) – Даниел Камарго Барбоса, д-р Харолд Шипман, Педро Алонсо Лопес, те знаят всичко, щом са създали такива потресаващи картини. Да, ама не. Това да създаваш такива шокиращи и ужасяващи дела, далеч не значи, че ги разбираш (не поставям под съмнение злините, които са извършили, нито пък твърдя, че не са знаели какво вършат!)

Нека се замислим – ако дори един човек разкрие тайната на този вид изкуство, то той няма как да я запази за себе си. Такава е човешката природа. Ще я сподели поне на един друг, когото смята за най-приближен до себе си, а този друг, от своя страна, на свой такъв и така, и така. Безкраен кръговрат. Поредният безкраен кръговрат.

А, ако това се случи, какво би последвало? Тайната ще се разпространи като смъртоносен вирус, поразяващ незнанието на човек относно изкуството на убийството. Индивидът бива светкавично заразен, след което, умишлено или не, предава болестта на най-близките си. Каква ирония – да заразиш тези, които обичаш най-много, и то нарочно. Нека разясним и обобщим всичко, но не чрез съобщителни, а чрез въпросителни изречения. В един параграф:

Винаги ли знанието значи сила? Кой разбира напълно този вид изкуство? Какво би направил човек, ако знае огромната тайна? Би ли казал на другиго? Ще бъде ли все още тайна? Ще се запази ли жестокостта на изкуството, ако е напълно разкрито? Ще буди ли все същия интерес и ще има ли убийци, които да създават тези брутализми, ако не съществува тази тайна? Ще съществува ли изобщо то, ако не представлява това, което е? Бихте ли искали да знаете тайната на изкуството, която поддържа неговата трагедия? За себе си или и за другиго? Бихте ли избрали да я запазите за себе си, дори това да увековечи трагизмите?

Изкуството е сложно, шифровано, кубче рубик. Неповторима загадка. Изкуството обаче не е непременно нещо хубаво. То може да бъде напълно и в двете крайности, както вече се убедихме. И докато до едно време отговорите на всички мои въпроси бяха отрицателни (поне логичните такива), а чувствата положителни, и съществуваше желанието да запазим тайната на изкуството, то изведнъж рязко отговорите станаха положителни, а чувствата – отрицателни. А относно тайната на този вид гнусно изкуство – по-добре да не съществува.