Около това мнение се обединиха експерти по време на конференцията на ВУЗФ „Кръгова икономика и устойчиви финанси“
Кръговата икономика в България трябва да се основава на икономическата логика и ефективност, а не върху изкуствено създавани стимули и регулации. Ролята на образователната система и научните изследвания е ключова в този процес. Това коментираха водещи експерти по време на международната конференция на тема „Кръгова икономика и устойчиви финанси“, организирана от Лабораторията за научно-приложни изследвания към Висшето училище по застраховане и финанси VUZF Lab. Форумът се проведе на 24 октомври и беше открит от ректора на ВУЗФ доц. д-р Григорий Вазов в присъствието на вицепремиера по икономическата и демографската политика Марияна Николова и Лъчезар Борисов, заместник-министър на икономиката.
Доцент Вазов подчерта, че това е поредната голяма конференция, организирана от ВУЗФ, в чийто фокус са изключително важни за българската и световната икономика теми, като прехода към кръгова икономика, безотпадното потребление и иновациите в производството. Този преход започва от начина ни на мислене като държава, бизнес и общество и стига до отделния индивид, който потребява произведените от икономиката блага. Затова е толкова необходимо да се начертаят политиките към кръгова икономика, която ще бъде все по-важна тема в живота ни през следващите десетилетия, допълни ректорът на ВУЗФ.
За повечето хора кръговата икономика е абстрактно понятие. Потребяваме и извличаме повече суровини, отколкото планетата ни може да осигури в дългосрочен план. Към 2050 г. ще има 6-7 милиарда потребители от средната класа в целия свят – факт, който ще подложи на увеличен натиск потреблението и околната среда. Българското правителство полага изключителни усилия за прехода към кръгова икономика, а това е възможност за трансформация на нашата икономическа среда – да я направим по-устойчива, да допринесем за справяне с климатичните проблеми и за съхраняване на природните ресурси, както и възможност да създадем работни места и да развием конкурентни предимства за България, каза при откриването на форума вицепремиерът Марияна Николова.
Частните инвестиции в България в секторите, имащи значение за кръговата икономика, се оценяват на около 0,18 % от БВП и са над средното равнище в ЕС, което е 0.12%. Тези инвестиции създават над 60 хиляди работни места, заяви заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов. В настоящия програмен период политиката на Министерството на икономиката е фокусирана върху иновациите като основен фактор за устойчив растеж и повишаване на добавената стойност в икономиката. По думите му визията за развитие на иновациите у нас са заложени в Иновационната стратегия за интелигентна специализация на Република България 2014-2020 г. Една от основните цели в Стратегията е стимулиране на технологичната модернизация в производствения сектор, използваща ресурсоефективни и безотпадни технологии, намаляващи замърсяването при източника и намаляващи въглеродните емисии, подчерта той.
Първият панел на конференцията засегна проблемите, свързани с финансирането на прехода от линейна към кръгова икономика. За да се реализират различни проекти и действия в областта на кръговата икономика, е необходимо да се работи структурирано и целенасочено както от страна на бизнеса, така и от страна на държавата. Решителен преход към кръгова икономика може да се осъществи, като бъдат дефинирани различни форми за поощряване на бизнеса и финансовите институции. Това коментираха професори от Cambridge Business School, от университета „Алдо Моро“ в гр. Бари, Италия, както и водещи български икономисти, финансови експерти и анализатори – Любомир Дацов, член на Фискалния съвет на България, Константин Велев, председател на УС на Асоциацията на българските застрахователи, Левон Хампарцумян, председател на УС на Българския форум на бизнес лидерите, доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българската фондова борса и Марияна Хамънова, изпълнителен директор на „Клийнтех България“. Дискусията беше модерирана от зам.-ректора на ВУЗФ проф. д-р Виржиния Желязкова.
Отрицателният търговски баланс на страната се запазва през последните двадесет години, а сравнителните предимства на икономиката ни за преодоляване на търговските дисбаланси не се използват достатъчно. България не се възползва от споразуменията за свободна търговия, които Европейският съюз сключва с трети страни. Тези и още проблеми на външната търговия и кръговата икономика бяха дискутирани във втория панел на събитието. Модератор на дискусията беше проф. д-р Даниела Бобева, преподавател във ВУЗФ, която представи и основен доклад по темата. В панела взеха участие още Илия Лингорски, главен икономист на Българската банка за развитие, Никола Зикатанов, зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Владимир Каролев, основател и изпълнителен директор на SEE Capital Advisory, Борислав Георгиев, бивш заместник-министър на търговията и проф. д-р Виржиния Желязкова.
Основните изводи, предложения и препоръки от форума „Кръгова икономика и устойчиви финанси“ ще бъдат предоставени на компетентните държавни институции и заинтересовани страни. Очаква се в началото на 2020 г. да бъде издадена колективна монография с всички доклади от конференцията.
Във ВУЗФ е въведена задължителна учебна дисциплина „Кръгова икономика“ във всички бакалавърски специалности, за да могат младите хора да бъдат информирани за най-новите тенденции в тази област. Университетът предлага и иновативната магистърска специалност „Кръгова икономика и устойчив мениджмънт“, реализирана съвместно с “Клийнтех България”.
Международната конференция се организира с подкрепата на: Генерален партньор: “ОЗК – Застраховане” АД
Партньори: “Централна кооперативна банка” АД, “Тексим Асет Мениджмънт” ЕАД, ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, Медийни партньори: Investor.bg, Bloomberg TV Bulgaria, Bulgaria ON AIR, Economic.bg, сп. “Икономика”, Money.bg и в. “Банкеръ”.
Източник:
