Св. Николай Чудотворец – покровител на моряците, рибарите и банкерите
На 6 декември Църквата ни почита паметта на един от най-обичаните и популярни светци – св. Николай Мирликийски Чудотворец. Чудотворец идва от множеството чудеса, с които светецът е известен приживе. Всичките му дела имали за цел да умиротворяват, закрилят и дават изцеление. Постигал го с чудна лекота, заради което го наричали Чудотворец.
Той се е родил в края на III в./през 270 г./ в Мала Азия в градчето Патара – пристанище на Средиземно море, в района на Мир Ликийски, който по това време влиза в римската провинция Азия (днес част от гр. Демре в Турция).
Св. Николай претърпял гоненията срещу християните при императорите Диоклециан и Галерий, когато бил хвърлен в затвор. Участник в Първият вселенски събор в Никея през 325 г. срещу ерестта на Арий.
Почитан в християнския свят като чудотворец и покровител на моряците, пътуващите, затворниците и сираците.
Една история от неговото житие, в която се разказва как тайно нощем подхвърлял кесия с жълтици пред дома на разорен баща на три дъщери, за да може да ги омъжи и така да ги спаси от позор, прави св. Николай първообраз на персонажа Санта Клаус, и дава основание за традицията на коледните подаръци.
Друго поверие гласи, че веднъж, когато светецът бил в открито море, се разразила силна буря. Заради дупка на дъното, лодката започнала да се пълни с вода. Тогава светецът бръкнал във водата и извадил оттам един шаран и запушил дупката с него. Оттогава шаранът се смята за жертвена риба на трапезата в този ден. Поради това и празникът понякога го наричат “Рибен Св. Никола”.
Св. Николай умрял на преклонна възраст. Погребан в катедралата на град Мира и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление.
През 1099 г. мощите му са пренесени от италиански моряци от храма в Мира в гр. Бари, Италия, където се пазят и до днес. Частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви.
Освен честването паметта на светеца на 6 декември – денят на неговото успение – от 1087 г. на 9 май се установил и друг празник, наричан у нас “летен свети Никола”, когато отбелязваме неговата кончина – деня, в който мощите на свети Никола били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, където са и до днес.
Много важно място в празника заема трапезата в чест на св. Никола. На нея задължително трябва да има прясна риба – главно шаран., опичат се също и обредни хлябове. Останалите гозби задължително са постни – сарми, чушки, фасул.
Приготвянето на Никулденската трапеза с рибата се осмисля като жертвоприношение за светеца. Трапезата не се вдига, за да хапнат и умрелите предци и да ни закрилят.
Шаранът се приготвя в тесто, пълнен с ориз, ядки и стафиди – това ястие се нарича “рибник”. Също може да се приготви и печен шаран. Никулденската риба трябва задължително да бъде прясно уловена и с люспи. Първата хваната риба на този ден се изяжда от рибарите, печена на самия бряг.
Българите почитат Св. Николай и като пазител на семейството, жилището и добротата.
На Никулден имен ден празнуват хората, чийто имена са производни или близки до името Николай, Никола, Нейчо, Николина, Николета, Нина, Кольо.
БПЦ-Патриаршия
