В страната има 45 000 неправителствени организации и солидна част от тях опитват да установят диалог с компании. Това посочва Красимира Величкова от Български дарителски форум по време на публичното представяне на изследването „Иновативни фестивали – за хората, икономиката и културата“. По данни на БДФ, бизнесът отделя най-много средства за активности в сферите на образованието и науката (56%), деца и млади хора (55%), социалните дейности (48%), общностното развитие (44%), културата и изкуството (28%) и др.
„Въпреки множеството възможности за спонсорство и дарителство, фестивалите продължават да разчитат основно на културните календари и публичното финансиране“, казва д-р Нели Стоева.
В България няма системно набиране на данни за фестивалните събития, особен за техните икономически ефекти. Към момента са правени отделни изследвания, осъществявани от различни екипи и с различен обхват. Като най-сериозни усилия в областта, д-р Нели Стоева посочи „Бялата книга“, изготвена от Българската фестивална асоциация, като и работата на д-р Любомир Кутин, на Обсерваторията по икономика на културата и мониторингът върху Културния календар, осъществяван от агенция „Алфа рисърч“.
Акцент в изследването са ограничените възможности на фестивалните организатори по отношение на дългосрочното програмиране. Причината за това е, че Културните календари са зависими от годишното бюджетно планиране. Вследствие – фестивалите са ограничени във възможностите да се впишат достатъчно рано в програмите на известни международни гости.
„Устойчивостта е много трудна, когато няма хоризонт за повече от година.“, допълва д-р Нели Стоева.
Маги Назер отбеляза, че целта на дълбочинните интервюта с петте фестивални организатори е да се потърсят общите проблеми въпреки съдържателните и жанрови различия. Резултатите не са общовалидни, но дават насоки за възможно подобрение.
Нито един от фестивалите, включени в изследването, не е създаден преди повече от 10 години.
Д-р Петя Колева обобщи, че всички те адресират конкретна публика – не искат просто да създават празнична атмосфера, а се стремят към отделни общности. Всички фестивали работят със свои партньори, спонсори, донори и с доброволчески труд. Туристическият бранш все още не е разпознат като партньор в София.
Анализът на резултатите от изследването потвърждава, че липсата на капацитет е основен фактор, който ограничава както познанието за възможностите за финансиране, така и специфичния мониторинг и диалог с публиките.
„Темата за икономиката зад фестивалите, които се организират в София и страната, е на дневен ред за всички нас. Всъщност с този проект задаваме въпроси и посоки, интегрирайки знанието и опита на експерти, които отдавна работят активно върху тази проблематика. Проектът е начало на работата ни по тази тема и ще е част от много други аспекти, които имаме намерение да развиваме в културната област.“, подчерта директорът и основател на Фондация „МОЖЕ.БГ“ – Саша Безуханова.
