Милена Велева е маркетинг специалист и мениджър в ICN.Bg. Завършила е бакалавър по „Журналистика и медии“ и магистър по „Маркетинг със специализация – „Рекламен мениджмънт“. Защо във фирмата кучетата са част от екипа и как се работи с тях?
– Как Ви хрумна идеята за куче в офиса?
– Когато обичаш животните и си широкоскроен човек, тази идея е близко до ума. Един от собствениците на ICN.Bg е любящ собственик на кокера с най-милите очи на света – на име Нико. Той е част от екипа ни, откакто беше бебе и дори му направихме карикатура, като част от екипа и го кръстихме – Пазача на офиса. С появата на Нико в офиса стана практика и други служители да водят домашните си любимци на работа. Така с течение на времето се превърнахме в един страхотен екип с трима четириноги колеги. И сме много щастливи от този факт.
– Практиката става все по-популярна у нас. Привлича ли това хора, които идват да кандидатстват за работа при вас?
– Клиентите ви как гледат на куче в офиса? Стряскат ли се?
– В първия момент не очакват да има куче в офиса, но винаги четириногите ни приятели ги посрещат с изплезен език и са готови да им дадат цялата любов на света. Посрещаме ги изненадани и ги изпращаме с усмивка. Това за нас има голямо значение. Смятаме, че и на тях тези срещи им носят настроение. Случвало ни се е в офиса да дойдат клиенти и часове след като сме ги обслужили и сме се разделили да ни звънят по телефона, за да попитат кога пак ще могат да дойдат, за да видят кучето в офиса. Това може само да ни кара да се усмихнем.
– А как се чувстват самите кучета?
– Кучетата са най-щастливи. Получават безкрайно голямо внимание. Кой би се оплакъл от дълги и разнообразни игри с колегите в офиса. Освен това винаги се намира поне един гладник в кухнята, който си хапва нещо и кучетата не пропускат да раздават мили погледи точно в този момент.
– Доказано е, че домашните любимци на работното място свалят стреса. Така ли е?
– Така е, разбира се. Няма как да не изречеш мила дума или да се наведеш да ги погалиш. Това е достатъчно да забравиш за проблемите си.
– Помагат ли животните за качеството на работния процес?
– За да ви отговорим на този въпрос, попитахме техните стопани и отговорът е „да“. Всеки човек има нужда от доза почивка по време на работния процес. Стопаните на кучета използват времето за игра с тях за пет минутка отдих. Когато отпуснеш съзнанието си подобаващо, макар и за кратко време, след това се връщаш на бюрото в пъти по-продуктивен и отпуснат. Не е ли това формулата на успеха?
– По време на работа възникват ли проблеми заради животинките?
– По-скоро не. Некомфортни са ситуациите, в които намерим „аки“ под тенис масата или до диспенсъра с вода, но тогава на помощ идват стопаните, които са се заредили с пакетчета мокри кърпички, за да хигиенизират след четириногите си приятели. По-скоро това са комични ситуации, отколкото проблемни.
– В “Гугъл” кучетата са добре дошли във всеки отдел. Трябва ли да има данъчни облекчения, примерно, за фирма като вашата в България? Или други “стимули”?
– Не сме се замисляли по тази тема. Ако тази крачка ще стимулира повече офиси в България да предприемат тази крачка за повече кучета в офисите, защо не. Ние го правим защото е приятно, защото хората се чувстват добре, защото винаги е по-забавно, когато има в офиса животинче или няколко едновременно.
– Какви са комичните случки, свързани с кучетата в офиса?
– Ще ни извините, че за пореден път става въпрос за нещо не толкова приятно, като кучешко „ако“, но това е част от живота ни, когато го делим с четириногите ни приятели. Един слънчев ден наша клиентка пожела да ползва тоалетната в офиса, която предварително беше „минирана“ от малкия Нико, който в този момент дори беше на разходка извън офиса. Жената дойде с усмивка на лице при колегите от отдел „Продажби“ с думите: „Надявам се, че имате животинка в офиса, предвид гледката пред тоалетната.“. Има и такива моменти, които обаче остават завинаги, въпреки дозата срам, която изпитаха всички тогава. Всички ние обичаме животните и ни се налага да приемем и техните малки негативи. Важното е, че те ни дават много повече, отколкото сме предполагали.
АВТОРНина Александрова
