История с щастлив край
Случката е от преди 1989 година, когато Димитър Георгиев – известен музикант от камерният ансамбъл „Софийски солисти“ е свирил на любимата си цигулка. Дори не е предполагал че на концерт в Япония ще я забрави в такси.
-„Спомням си таксито, как бяхме много натоварени всички и сестра ми. Моята цигулка, нейната и тази на баща ми. Значи три цигулки, куфари, можете да си представите. Когато пристигнахме пред блока си спомням бегло градинката, в която излязохме от таксито и как в момента в който то тръгва, майка ми се сети, че всъщност сме забравили цигулката на татко и започнахме да викаме: „Моля спрете, спрете, но таксито не спря“ – припомня си Мила Георгиева.
„Надявахме, че шофьорът ще се смути от тази ситуация и ще върне цигулката. Това не се случи и всичко се забрави – 30 години минаха оттогава“ – споделя музикантът. До деня в който лютиерът Адриан Андреев му се обажда и казва, че инструментът е попаднал при него. Семейство е открило у починал роднина покритата с прах цигулка и пожелало тя да намери собственика си с помощта на лютиера, който споделя, че в цигулката е намерена и снимка на ансамбъл „Софийски солисти“ от турнето в азиатската държава.
– „Имаше няколко неща, когато, отворих калъфа на цигулката, които ме наведоха на мисълта, че тя е на български майстор. Първо – лъкът, който беше в кутията, беше изработен от български майстор, имам предвид цигулар. След това снимката, която открих вътре беше на ансамбъла „Софийски солисти“. Много често на такова място музикантите държат такива снимки, или снимки на семейството си“ – споделя Адриан Андреев.
Казват, че връзката между музикант и неговия инструмент е специална и неразривна. Тази на Димитър Георгиев с неговата цигулка, се оказва именно такава. Затова и съдбата намира начин да ги срещне отново.
„Ами това е мойта цигулка!“ – отвърнал Димитър Георгиев, виждайки я след 30-годишната им раздяла.
Адриан Андреев реставрира цигулката и месец по-късно я връща на собственика й. Димитър Георгиев получава инструмента си часове преди концерт на дъщеря си – известната българска цигуларка Мила Георгиева. Тя има честта първа да свири на нея.
– „Спомням си, че сестра ми свиреше, и аз много исках естествено като второ дете да правя това с което се занимаваше и правеше тя“ – споделя известната концертмайсторка.
Когато е още на 9 години, Мила получава покана от легендарния цигулар Минчо Мичев. Да свири рамо до рамо с него. Така детството на Мила минава в концерти. Веднъж забелязали таланта й, тя става известна като детето чудо, покорило целия свят.
„Лесно ми се отдаваше цигулката. Не се изискваха огромни усилия от моя страна и това беше най-естествения път за мен. Това е начин по който аз изразявам емоциите си, и преработвам неща, които са станали в живота ми – споделя тя.
Днес, не смята, че тази съдба е ограбила детството й. – „Цигулката беше моя фантазия, където можеше всичко да се разказва, приказки, игри, всичко в този свят да се сподели“ – убедена е Мила Георгиева.
„Щастливата“ цигулка остава семейна реликва в ръцете на дъщерята на музиканта – Мила Георгиева
Днес Мила е първи концертмайстор на симфоничния оркестър на радио „Щутгарт“ в Германия. Свири на цигулка „Страдивариус“ от 1703 година. И продължава да жъне успех след успех.
На един от поредните й концерти в България, майстор-лютиерът Адриан Андреев се срещна с нейния баща Димитър Георгиев, за да му предаде изгубената цигулка. Вече реставрирана и готова за нов живот.
Срещи и раздели, които често ни поднася животът. В него винаги ще звучи музика. И винаги доброто се крие някъде там зад ъгъла.
А доброто според Димитър Георгиев са хората, които са предали цигулката – морала на тези хора. Доброто е най-главния герой – допълва Адриан Андреев.
Източник: БНТ; trafficnews
