Когато през 2013 г. Сугата Митра става световноизвестен и печели наградата на TED Talks с речта си за училища в облака, той не планира нито да строи училища-небостъргачи, нито има предвид, че успешните училища се целят нависоко. Професорът от университетa в Нюкасъл, Англия заразява света с идеята да създаде самоорганизираща се дигитална среда, където учениците да обменят информация и да се учат един от друг.
През 1999 г. Митра инсталира компютър в стената на една сграда в провинциална Индия и оставя децата сами да го открият и да измислят какво да правят с него. Резултатите са невероятни – децата много бързо се научават да правят неща, без да са водени, поучавани или контролирани от възрастни. Така професорът започва редица дигитални „лаборатории“ в Индия, където учениците се впускат в интелектуални приключения в интернет пространството.
Днес фразата „училище в облака“ вече има много конкретен смисъл. Големи и малки технологични компании предлагат платформи, разработени с облачни технологии, чрез които училищата могат да управляват учебното съдържание и администрaтивните си процеси, a учениците – да споделят домашните си и да си дават обратна връзка. Google и Microsoft предлагат най-популярните облачни платформи за образование, които са достъпни безплатно за българските училища.
„Вече има над 100 училища в България, които смело навлизат в облака, а в следващите няколко месеца техният брой ще се удвои“, споделя софтуерният инженер от Центъра за творческо обучениеСтефан Кузманов. Центърът е партньор на Google за България и на подкрепените от „Америка за България“ Училища на бъдещето.
През есента на 2017 г., Община Пловдив започва създаването на профили и дигитална работна среда (облачна инфраструктура) за всички училища в общината. С една дума, Пловдив вече е в облака. Община Варна следва по стъпките им, като и двете общини работят с активната подкрепа на Центъра за творческо обучение.
„Облаците няма да ни се разминат. Светът вече не говори дали да има или да няма технологии в образованието. Това е все едно да питаме дали искаме електричество или не. Важният въпрос е как технологиите да направят образованието по-ефективно, по-достъпно за всички деца и по-качествено“, казва Наталия Митева, програмен директор „Образование“ във Фондация „Америка за България“. Това изисква много внимателно планиране какви точно технологии да се използват в учебния процес, за да не „дигитализираме статуквото“, а да минем към по-интерактивно учене и преподаване, където учениците имат водеща роля.
Ключова роля за това играят специалистите по образователни технологии в училище. През последните две години 35 такива специалисти са обучени от преподаватели от Колумбийския университет в Ню Йорк. Една от тях е Ива Асенова – заместник-директор по образователни технологии в 51 СУ „Елисавета Багряна“ – София. Училището влиза в облака от есента и ще разчита на използването на смартфони, чрез които учениците ще търсят информация и ще споделят свои проекти.
С други думи, прогнозата е за купеста, но обещаваща облачност, с елементи на просветляване на образователния хоризонт.
