Един от най-уважаваните български диригенти – Емил Табаков, ще води Софийската филхармония на 12 ноември в концерт с две емблематични за руската музикална култура сюити: сюита из балета “Лебедово езеро” на Чайковски и “Гогол-сюита” на Шнитке.
През 1875 г. дирекцията на имперските театри предлага на Чайковски да напише балет “Езерото на лебедите”. До този момент никой от т.нар. сериозни композитори не е писал балетна музика, изключение правят французите Адолф Адам и Лео Делиб. Предложеният му сценарий е по мотиви от различни народни приказки, в които се разказва за омагьосани девойки, превърнати в лебеди. Чайковски приема, но едва след внимателното проучване на различни балетни партитури, за да схване “този род композиране в детайли”, започва същинската работа. Премиерата на “Лебедово езеро” е на 20 февруари 1877 г., но събитието преминава незабелязано. Истинското рождение на първия балет на Чайковски е едва 2 десетилетия по-късно, след смъртта на композитора, когато с хореографията се заема легендарният вече Петипа. Оттогава до днес “Лебедово езеро” е сред най-изпълняваните балети.
Алфред Шнитке е един от най-забележителните творци на ХХ век. През 1975 г. знаменитият режисьор на театър “Таганка” Юрий Любимов се обръща към Шнитке с молба да напише музикално оформление към новия му спектакъл “Ревизорска приказка” по мотиви от произведения на Гогол. Ентусиазмът на Шнитке е толкова голям, че още същия ден вече има нахвърлени бележки. Премиерата на спектакъла е на 9 юни 1978 г. в Театъра на Таганка. На диригентския пулт е Генадий Рождественски, който също участва в представлението и озвучава текста, заимстван от творбата на Гогол “Записки на един луд”. През 1981 г. се появява “Гогол-сюита” на Шнитке, създадена на основата на музиката, която е написал към “Ревизорска приказка”. “Гогол-сюита” е творба, в която явно се осмиват пошлостта, глупостта и тъпотата на героите.
