Позицията на Икономическия и социален съвет (ИСС), че България трябва да ускори подготовката си за присъединяване към Еврозоната, приета с пълно съгласие от работодателските, синдикалните организации и други неправителствени организации, се основава на факта, че страната ни е изпълнила всички изисквания и критерии и сега е моментът да направи и първите стъпки към Еврозоната. Становището бе представено днес в БТА на пресконференция.
Сега България е във фокуса на вниманието на ЕС като председателстваща Съвета на ЕС държава и по дипломатически път може да се консолидира подкрепа за кандидатстването й в Механизма на обменните курсове (ERM II ), каза на пресконференцията проф. д-р Лалко Дулевски – председател на Икономическия и социален съвет. България е изпълнила всички технически критерии. Сега целта ни трябва да е Еврозоната, защото в Европа текат различни процеси и реформи и България трябва да заеме мястото си сред държавите с обща валута, призова още той. Докато сме в ЕRМ II, а и след това – в Еврозоната, членството ни трябва да се превърне от цел в средство за просперитета на България. Според проф. Дулевски страната ни с нищо не застрашава ЕС, не е причинила никакви тревоги на съюза. Българите платиха цената да станат част от него и усилията на българския народ трябва да получат правилна оценка и подкрепа от страна на другите държави-членки.
Необходимостта България да тръгне по стъпките към Еврозоната Димитър Бранков – член на ИСС и докладчик по становището аргументира с това, че ще се ускорят отдавна отлаганите реформи в здравеопазването, в образованието, в политиката по доходите и др. България е готова за тези стъпки, защото вече 20 години е във валутен борд и то в неговата най-рестриктивна форма, който стабилизира финансовата система. Това е уникална ситуация, защото нито една друга държава досега не е минавала през рестриктивната политика на такъв валутен борд. Затова смятам, че страната ни е готова. Ползите от включването на България в Еврозоната са много – от намаляване на общия системен риск, по-лесен достъп до кредитиране, по- благоприятни лихви, засилена конкурентоспособност, повече инвестиции, допълнителни гаранции върху депозитната база, засилено ниво на надзор върху банките от страна на БНБ и на Европейската централна банка до увеличаване скоростта на конвергенция и по-бързо приближаване на средните европейски нива. Влизайки в Еврозоната България има реален шанс да стане мост между Европа, Близкия Изток и Балканите, както и модел на развитие на държавите, които ще бъдат след нас, подчерта Д. Бранков. Ако трябва да се сравняваме с някого, то трябва да е с Балтийските републики, които вече минаха по пътя към Еврозоната и не претърпяха никакви трусове, а имаха подобни на нас показатели, поясни Бранков.
Пламен Димитров, докладчик по становището на ИСС, подчерта, че всъщност съгласие на синдикати и работодатели по подготовката на България за присъединяване към Еврозоната има още от 2014 г. и то почива на извода , че позитивите са много повече от предизвикателствата. Но сега моментът е решаващ за нас. След като чухме изявлението на финансовия министър за готовността ни да кандидатстваме, както и коментари от страна на фактори в ЕС, е време да се мобилизираме. Ние внимателно наблюдаваме процесите в Балтийските държави точно по проблемите на доходите и инфлацията. И изводът ни е, че страховете на хората са неоснователни. Те по-скоро идват от липсата на достатъчно обективна информация.
Например, Латвия, е имала 50% ниво на конвергенция ( БВП на глава от населението измерено през паритета на покупателната способност спрямо средния европейски) през 2005 г, когато е влязла в ERM. Този показател е близък до нашето ниво сега. ИСС още преди няколко години в свое становище постави за цел да достигнем 60%, но още не сме го стигнали. България, обаче, като степен на развитие е на нивото на Латвия, когато е кандидатствала за чакалнята на Еврозоната, коментира Пл. Димитров. Балтийските държави престояха между 7 и 10 години в т.нар. чакалня на Еврозоната. За престоя си там от около 10 години в ERM II Латвия е повишила нивото си на конвергенция с 12 пункта. За Литва пък този показател от 53 % в момента на влизането в чакалнята за Еврозоната се е повишил с 22 процентни пункта до 75%. Това са показатели, свързани с нивото на доходите.
Затова може да се направи аналогията с България и да приемем, че целите ни са постижими, коментира Пл. Димитров. В никакъв случай не трябва да се допуска, че стъпките ни към Еврозоната ще са пречка за повишаване на доходите. Точно обратното – това са стъпките за увеличаване на доходите на българите. Пламен Димитров подчерта също, че България трябва да извърши обещаните реформи в пазара на труда, образованието, здравеопазването, енергетиката и др., което също ще се отрази положително на доходите. Той коментира и едно от опасенията на хората – повишаването на някои цени. Вероятно ще се закръглят нагоре, но това са цените на дребно на най-евтините масови стоки и то след влизането на държавата в Еврозоната, коментира Пл. Димитров и посочи, че средногодишните нива на инфлацията в държавите, които са се присъединили последни към Еврозоната, през последните години, са от 0,3% до 1,4%.
ИСС отбелязва в становището си, че обществото все още е поляризирано относно приемането на еврото, затова и призивът на съвета е да се води широк диалог с хората, да се информират те за самия процес, да се обясняват ползите и предизвикателствата пред България, за да се постигне обществено съгласие за членството на България в Еврозоната. На въпрос след колко време България ще приеме еврото, отговорът на ИСС е, че очакваме още през лятото на тази година правителството да поиска и да получи зелена светлина към първата подготвителна част от пътя към Еврозоната – ERM II, а след това политическата воля и общите усилия, ясният план за действия в процеса на подготовката за Еврозоната ще доведат до пълната готовност на страната ни за Еврозоната.
