Деньо Денев
Има десетки определения за поезията. Всички те до известна степен са верни. И недостатъчни. Защото да изразим същността на поезията с едно определение – все едно да измерим ръста на небето. Класикът на американската литература Карл Сандбърг дава девет определения. Неговото №4 гласи: „Поезията е небе, притъмняло от ятата на отлитащи диви патици“, а №6 е следното: „Поезията е куфар, натъпкан с невидими спомени“. Владимир Маяковски е прагматичен и категоричен: „Поезията е производство. Много трудно, много сложно, но производство.“ Очевидно е колко различни са представите на двамата велики поети. Всеки сам избира своя начин на изразяване, как да си служи с думите. Те са оръжията на поета. Думите могат да бъдат цветя, но могат да станат и камъни. На тях им се определя и друга роля: „И започвам игра на думи или игра на дами, защото думите са моите дами“. Това признание принадлежи на Петър Чухов. То е от неговото стихотворение „АДdicted“. Книгата му със същото заглавие е отличена с националната литературна награда „Иван Пейчев“ за 2017 година. Наградата е учредена от Община Шумен и СБП, като при нейното определяне участват представители на местното писателско дружество и Шуменския университет. На два пъти жури (с различен състав) определя Чухов като носител на наградата.
Но да се върнем при дамите, т.е. при думите. Оказва се, че„те са само сенки“ и „след ялова игра“ са „върнати обратно в гроба“. При това положение би трябвало авторът да изчезне от литературния хоризонт. Нищо подобно не се случва. Петър Чухов не е прекъсвал играта си с дамите (думите), които, вероятно, могат да възкръсват. Автор е на немалко стихосбирки, романи, пиеса, отличаван е с награди. Например за творбата „Свобода или смърт“, включена в книгата, му е дадена Славейковата награда на Община Трявна за 2016 година. В това произведение се разказва как „шие Райна Княгиня знамето и изведнъж се убожда пада капка кръв като бомба пада Райна Княгиня заспива“ Забележително сравнение: капка кръв като бомба! Но тази специална бомба не убива, а действа като приспивателно. По-нататък авторът ни съобщава, че „ще минат най-малко 100 години докато дойде на бял кон принцът“ Той обаче ще бъде много разсеян, защото „ще вдигне знамето ще го развее и ще забрави да я целуне“ Намират се литератори, които виждат в цитираните редове изящна поезия, наситена с богат, нюансиран смисъл. Това е тяхно право. И тяхна самозаблуда.
Христо Фотев в „Слово за Иван Пейчев“ пише следното: „…голямото, вдъхновеното стихотворение е само по себе си едно голямо събитие.“ В случая няма събитие, защото няма стихотворение.
Друга силно „оригинална творба“ в книгата е „Логично“. В нея действието се развива на стрелбището на лунапарка. Там е тъмно и всички спят: Зайо-Байо, Кума Лиса, клечките кибритени… Така също „дълбоко спят обесените орехи не спят обаче червейчетата във тях те движат челюсти и рецитират“ Тези лирични червейчета (с челюсти!) рецитират стихове на Никола Вапцаров. Стихове, които са от предсмъртното му стихотворение „Борбата е безмилостно жестока“, написано от поета преди разстрела. Поантата не е случайна. Тя не е паднала от небето. Обяснение ни дава самият Петър Чухов. Ето неговото откровение: „Моята уплаха от собственото ми писане е, че аз наистина съм почитател на поантата и някой път и в мои, и чужди стихотворния забелязвам как слабо стихотворение набира някаква енергия само със своята поанта. Нещо, което е доста порочно“. Нищо не пречи занапред Чухов да се отдава на своя порок и да „вгражда“ в поантите на творенията си стихове от Ботев, Вазов, Яворов… Българската класика е на разположение.
Но има и друго. Петър Чухов твърди, че е написал „протестни стихове, които именно утвърждават символите, в които са превърнали имената на Райна Княгиня и Вапцаров“. Това е неговият начин на утвърждаване. Подкрепен е от пет члена от второто жури на конкурса. В кметската заповед то се състои от девет души. Има обаче още едно жури, което е неизвестно за широката публика. Това са повече от 80 поети, всеки от които е изпратил своята нова книга за участие в конкурса. Те със сигурност са разочаровани – не само защото не са получили наградата, но в по-голяма степен, че се налага подобна поетика.
