Експозицията се открива на 7 февруари, от 11:00 часа, в зала 4 на музея
Екип на Националния исторически музей (НИМ) представя изложбата „Сакралното пространство на религиозната култура и народното изкуство по българските земи ХV–ХІХ в.“ Това е иновативна експозиция, която показва нови уникални образци на християнското и народно изкуство, обединени от вярата и творческия дух на българина през вековния период на липсваща държавност и свобода. Проектът е осъществен от екип на НИМ, в сътрудничество с Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ при Софийския университет „Св. Климент Охридски” и с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
За първи път посетителите могат да видят ценни образци на църковното златарското изкуство като таксидиотска кутия с изображение на Богородица Страдаща и позлатен кръст със скъпоценни камъни, облечена в кадифе, сребърен потир с позлата и изображения на четиримата евангелисти от XVIII в., йеромонашески сребърни пафти с колан от 1741 г. Сред акцентите в новата експозиция е икона от 1632 г. на светци-безсребреници, тримата лечители Св. Козма, св. Дамян и св. Панталеймон. Във витрините ще бъдат показани още просфорници (печати за хляб) от Света Гора и Бачковския манастир от средата и от края на XIX в. Както и ценни образци на златарското изкуство – павур (съд за ракия), изработен от позлатени пафти, притежание на старата златарска фамилия Саркесян, пафти с изображения на покровителите на златарите Св. св. Константин и Елена.
Новата изложба разкрива многообразието на една епоха, през която се извършва дългото сбогуване на българското общество със средновековието и се полагат основите на модерната култура в края на възрожденския период. През ХV–ХІХ в. българите живеят в условията на чуждо етническо и религиозно владичество, лишени са от държавност, от политически и културен елит. Единствената консолидираща сила в обществото остава християнската религия, допълвана от народната култура. Те се превръщат в основа на духовния живот на българското общество и обогатявайки се взаимно, стават пазители и носители на колективната памет.
Чрез изложените в четвърта зала икони, ръкописи и църковна утвар може да бъде проследен процесът на постепенното сближаване на канонично организираната и затворена в себе си система, каквато е църквата, с народното творчество. А в показаните образци на народното изкуството като накити (пафти, тепелъци, амулети), шевици, павури, сахани и др. , ясно се вижда отражението на религиозните вярвания и митологични представи на населението. Изложените тъкани, накити, елементи от облекло и предмети от бита разкриват виталността и естетическия усет на българите.
В експозицията са застъпени иконописни творби на видни представители на Самоковската, Тревненската, Банската и Дебърската художествени школи. Представени са ценни образци на църковната утвар и богослужебни книги – евангелия, псалтири, минеи и др. Посетителите ще могат да видят също така ръкописи и ранни печатни книги с изключително влияние върху формирането на националните идеи и запазването на историческата памет. Такива са История славянобългарска (Паисиева белова) от XVIII в., Историите на Христаки Павлович и Гаврил Кръстевич, ценни образци на дамскинарската и апокрифната литература.
Центърът за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ е предоставил няколко ценни ръкописа от своята сбирка – Дамаскин, писан на новобългарски език, украсен в традициите на средногорските скриптории, Рилска псалтикия – певчески сборник, писан в Рилската обител, където е функционирало най-голямото музикално училище на територията на България през ХІХ в. Показаните пособия за писане и обучение в първоначална грамотност– дивит и табличка с калем – хвърлят светлина върху условията, в които са се развивали книжовното и образователно дело в годините на Възраждането.
