Българският комисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел даде началото на обществена консултация и обяви създаването на експертна група на високо равнище относно фалшивите новини. Това стана на специална конференция в Брюксел с участието на заинтересовани страни. Ето и нейното изявление:
За мен е чест днес да се обърна към вас по един изключително важен въпрос – този за фалшивите новини и дезинформацията онлайн. Британецът Тим Бърнарс-Лий описва своето виждане за съвременния Интернет със следните думи: “Представям си мрежата, като една отворена
платформа, която позволява на всички, навсякъде да споделят информация, да имат много възможности и да си взаимодействат отвъд географските и културни граници”.
Именно такъв интернет е източникът на моето вдъхновение – свободен, плуралистичен и даващ свобода за преценка на всеки един. Фалшивите новини са наистина реален проблем. Без съмнение това не е ново явление, но неговият обхват и скоростта на разпространение са безпрецедентни и то няма да изчезне в близко бъдеще. Фалшивите новини са пряка заплаха
към устоите и ценностите на нашето демократично общество. Te пряко атакуват доверието между хората, между гражданите и тези, които те са избрали.
Процесът на правена на политика се основава върху прозрачност, доверие и достоверност на информацията. Гражданите имат право на информиран избор, за всяко нещо в живота си и това засяга не само тях, но и определя бъдещето на децата им и на поколения напред. Фалшивите новини и широко разпространеното недоверие към медиите, пряко влияят върху качеството на нашия обществен живот, на отношенията между гражданите, води до ерозия на демократичните ни системи.
В епоха на големи сътресения, на продължаващи политически разделения, на липса на доверие 
към институциите, фалшивите новини директно атакуват нашите европейски ценности и позволяват популистките послания да се разпространяват, като гангрена в нашето общество.
Фалшивите новини са глобално явление и то изисква и нашият европейски отговор.
Каня на отворен и честен разговор всички заинтересовани страни, онлайн платформите, медиите, организациите на гражданското общество, гражданите, всички които взимат решения, заедно да седнем и да набележим мерки, които да ни позволят да разкриваме фалшивите новини
и да се борим с тях.
Мандатът ни е ясен – ние трябва да изработим и приемем необходимите мерки, за да се чувстват нашите граждани защитени от заплахите, които произлизат от фалшивите новини.
Нашата задача е да гарантираме на европейските граждани, че имат нужните инструменти и компетентност, за успешна битка с фалшивите новини в морето от онлай-информация.
Това е предизвикателството, пред което се изправяме днес.
Дами и господа, Интернет, както знаете, доведе до огромен икономически напредък – близо
1,3 милиарда Интернет сайта позволяват ежедневно на 3,7 милиарда потребителя да обменят информация, да търгуват и да общуват помежду си с невиждан интензитет в историята на човечеството. През 2016 г. всеки един от двама европейци е ползвал социалните медии, за повече от един час на ден.
Това бурно развитие на интернет средата ни изправя и пред редица предизвикателства, едно от които е и разпространението на фалшивите новини.
Според наскоро проведено проучване на BBC в 18 страни, 79% от запитаните са изразили загриженост за това, че не могат да различат фалшивите от верните новини.
Изследване на Buzzfeed показва, че по време на последната предизборна кампания в Съединените щати, най-четените 20 фалшиви новини са довели до 8,7 милиона клика във Фейсбук. Това е с един милион повече клика от тези на най-четените 19 верни статии.
Привидно простата идея, която стои зад създаването на фалшивите новини, не трябва да ни подвежда по отношение на изключителната сложност на ефектите, които то създава. Тук не говорим само за просто разграничаване между “верни” и “фалшиви” новини. Говорим за наличието на цяла информационна верига, включваща изпращащия посланието, самото послание, читателя и неговото възприятие на съобщението, както и инструментите за разпространение, свързаните със съобщението услуги, рекламните и финансови потоци.
Бих искала да отделя специално внимание на тази сложност:
1) Както вече подчертах, явлението не е ново – от древна Гърция може
да намерите много подобни примери. Освен това, въпреки че имаме
широко разпространение на фалшиви новини благодарение на
социалните медии, не трябва да подценяваме и ролята и участието
на традиционните медии, като например таблоидите, в този процес.
2) Новото, което ни дава Интернет е огромния резонанс на този вид
новини. Днес за 40 000 евро можете да направите кампания с
идеологическо обсъждане, 20 000 коментара ще ви струват 5000
евро, а 300 000 последователи ще си купите срещу 2600 евро. Тези
манипулации станаха възможни най-вече поради анонимността на
измислените акаунти, предлагането на услуги за генериране на
фалшиви новини.
3) Друга новост е обхвата на явлението. То позволява на външни
играчи да влияят върху общественото мнение в нашите
демократични страни, да нараняват демократичните ни ценности в
размери невиждани до момента в човешката история.
4) На следващо място, виждаме еволюция на механизмите за
производство на фалшиви новини, с напредъка на технологиите.
Ако в началото на явлението фалшиви новини, основно говорихме
за статии и снимки, днес вече се борим и с радио и видео материали.
Тоест ние, трябва да имаме цялостен подход, обхващащ всички
сектори и информационни вериги, ако искаме да намерим решение
на проблема.
5) Друг елемент на сложността на явлението е свързано със
спецификите, които има всяко общество. Нивото на образование,
демократична култура и избирателната система са фактори, които
съществено влияят върху възможностите на конкретната държава
да се бори с фалшивите новини.
6) Не на последно място, като елемент от проблема е състоянието на
медийния сектор, както и цифровата култура, във всяка една страна.
В голяма степен сме изправени пред факта, че фалшивите новини
ще продължат да се разпространяват, докато медиите, които
произвеждат качествена и достоверна информация не намерят
рентабилни икономически модели за своето съществуване.
Можем да кажем, че създаването на фалшиви новини с манипулативни
цели, е симптом на заболяване, което просто можем да наречем
“информационна болест”. То ни засяга, защото се възползва от нашата
уязвимост. Жизненоважно е не просто да намерим лекарство, а да
потърсим ваксина срещу фалшивите новини. Това е начин да защитим
нашите демократични ценности и постижения.
Дами и господа,
Европейският съюз вече работи по мерки, които касаят фалшивите новини, като работната група East Stratcom или като засилване на борбата срещу незаконното съдържание в интернет. Но за да напреднем, трябва заедно, всички заинтересовани страни – да анализираме задълбочено
явлението и да намерим цялостен подход, който ще ни позволи на европейско ниво, да защитим нашите граждани и нашите ценности, да съхраним нашите демокрации.
Европейският съюз може да изиграе ключова роля в процеса на борба с фалшивите новини. Той ще е важен крайъгълен камък в тази борба: Първо, гражданите трябва да бъдат ангажирани, но те трябва да бъдат и осведомени и да участват в битката с фалшивите новини. Излъчването на
информация благодарение на Интернет е повече от възможност – то представлява преминаване към нова ера в историята на нашите демокрации. Свободната, разнообразна, качествена и достъпна за всички информация засилва потенциала на държавите и насърчава участието на
всеки мъж и на всяка жена в демократичните процеси и в развитието на общества ни.
Днес онлайн медиите са основният източник на информация за младите поколения. Това е още един аргумент за необходимостта от търсене на решение.
Със сигурност, не може да има връщане към една централизирана система от миналото или пък до прибягване към цензура. Ролята на обществените медии и на публичните действия като цяло обаче трябва внимателно да се преосмислят.
Опитът и качествената работа на обществени медии като ББС имат много положително влияние върху качеството на информацията. Днес трябва да търсим лекарство, което да ни излекува от фалшивите новини, но то трябва да е адаптирано и съвместимо, както с нашите ценности, така и с
цифровата трансформация на обществата и икономиките.
Накрая, бих искала да обърна внимание на ролята на образованието и продължаващото обучение в този процес. Според мен тази роля трябва да е централна, защото гражданинът трябва да може да направи своя информиран избор или да даде оценка, на основата на вярна и качествена
информация. Ключова роля в този процес ще играят и образованието и развитието на критичен дух и умения, и културата.
Дами и господа,
Процесът на търсене на решения започва днес. Първо, започваме с онлайн обществено допитване, което ще продължи до средата на февруари. Това допитване ще даде възможност на всички вас – граждани и заинтересовани страни, да изразите своето мнение, да дадете
предложения, да бъдете чути.
Същевременно реших да създам експертна група на паритетен принцип, на високо равнище, за да събера безпристрастно представители на всички заинтересовани страни, от света на медиите, на гражданското общество, от академичните среди, платформите – всички. Обявата за набиране на
кандидати се публикува днес и ще е отворена за период от четири седмици.
Бих искала всички заинтересовани участници да се ангажират и заедно да потърсим общо решение на проблема с фалшивите новини. В това колективно усилие, което ще положим в следващите месеци е необходимо да се ръководим от някои принципа, които да са четирите
наши основни отправни точки.
1. Първо, прозрачността. Без нея гражданите не могат да правят ясен
избор. Злонамерените играчи не обичат светлината. Прозрачност трябва
обхваща и финансовите потоци, и източниците на информация, и
механизмите за производство, и излъчване на информация.
2. Второ, разнообразието: времето на монолитната, идваща от един
източник информация е отминало. Разнообразието е горивото за критично
мислене и ясна преценка. Това информационно разнообразие не трябва да
бъде ограничавано нито от хората, нито от машините.
3. Трето, достоверността: за потребителите е изключително важно не
само да имат достъп до информация, но и да имат достоверна информация.
4. Накрая, всеки анализ трябва да стъпва върху цялостния подход в
търсене на решение. Никакво дългосрочно решение не може да бъде взето
без участието на всички заинтересовани страни, които да се ангажират по
един устойчив и възможно най-всеобхватен начин.
Днешната конференция, е първият етап на нашия диалог за борба с
фалшивите новини и дезинформацията онлайн. Желая ви плодотворна
дискусия през следващите два дни и с нетърпение очаквам да видя
резултатите.
В заключение, искам да подчертая, че твърдо вярвам, че общите усилия и
споделянето на опита на платформите, медиите, гражданското общество и
на академичния свят ще ни позволят да намерим ефикасни и конкретни
решения за борба с фалшивите новини и дезинформацията онлайн.
Нека да споделим нашата експертиза, нека да обединим усилия, за да
стигнем заедно до решения добри за всички ни, които да гарантират
достъпа на нашите граждани до надеждна, плуралистична и качествена
информация.
