“Ха ха ха ИмПро” – театър, който освобождава

“Ако публиката ти каже, че си мравояд, който има фобия от вафла “Мура”, ти го играеш.”

Подобна ситуация може да се случи само в театъра на импровизацията. Ходили ли сте досега на такъв? Определено трябва да опитате! Това е театрална форма, в която сюжетът, диалогът и персонажите се създават на момента. Кратки импровизационни форми, представляващи игри, без да имат точно определена тема. В тях публиката участва, като дава своите предложения и върху които се движи случващото се на сцената.

Идеята е въведена в България още преди десетина години от „Ха ха ха Импро Театър“. Те се грижат за разпространението на този тип театрална форма в страната и са готови да помогнат на всеки, който иска да се занимава с него. Има много други сформирани групи от деца и начинаещи, и правят опити с пеене, подобни на мюзикъли. Преди няколко месеца, чрез техен уъркшоп се сфомира нова импровизационна група от млади актьори, която вече има зад гърба си три представления в София и Пловдив.

В поредния за седмицата дъждовен ден, екипът на “София Прес” тръгна из софийските мрачни улици към дома на импровизацията – ИмПро Палас или “Доджо”, както още го наричат актьорите там. След цялата извървяна сивота ни посрещат енергичните и усмихнати Йоана, Стефан и Марио, по време на тяхната репетиция – тренировка. Тримата ще ни разкажат повече за предстоящата импровизация на групата и какво е усещането да бъдеш част от подобна театрална форма.

По време на импровизацията публиката има възможността да види неща, които се случват ей сега, на момента. “Това е уникалното, че се става веднъж и е неповторимо” – разказва ни Стефан. Едно импровизационно шоу сe получава за един път и това е. Няма второ такова. То се ражда и умира в деня на представлението. “

Със сигурност преживяването е по-различно от театъра по сценарий. “Темата е общото забавление, хората да се радват, това са техните идеи и предложения, техните мисли, по някакъв начин импортирани в нас” – споделя ни Марио. Интересно за публиката е, че се чувства част от цялото и се забавлява заедно с актьорите. Според Йоана, четвъртата „невидима“ стена в театъра между актьори и публика, която не винаги може да бъде свалена, в импровизационните  представления отсъства. Няма бариера между зрители и актьори – всички работят заедно.

Нищо не може да бъде пресъздадено по същия начин отново. Актьорите се шегуват помежду си, че когато някое действие се получи много добре на репетиция, си казват: “Това е, правим го!”, но всъщност, хубавото на импрото е да се остави то да изчезне и да се роди друго, спонтанно на мига.

“Той се качва много нависоко, скача и се надява да го хванем. “ –  В него всичко се случва на база на съгласието между актьорската група на сцена. На правилото “Да, и…”, което е основната разлика между импровизацията и театъра по сценарий, където действието се опира на конфликта между персонажите на сцената. “Съгласяме се каквото и да стане, няма “стоп” и връщане назад”, а за да се получи, е необходимо доверие. Актьорите го изграждат посредством своите тренировки: “Идеята е тялото да се тренира психически и физически, за да може да реагира бързо, да има силна интуиция и да комуникира добре с партньора. Да подкрепиш него и цялата идея” – обяснява Йоана.

Нещата неминуемо ще излизат извън контрол и това е основната идея: “Провалът е неизбежна част от имро театъра. Винаги има провал, но пак е хубаво и се забавляме, защото пропадаме заедно”. Докато тримата ни разказват за съвместната си работа, се усеща едно чувство на доверие между тях и останалите от групата, а и ентусиазъм към случващото се и това, което им предстои. Всички те са млади актьори, които в момента вървят по пътя.

“В началото винаги е трудно. Да продължиш, изобщо. Дали ще стане, дали с това ще продължиш да се занимаваш… Но е приятно, по някакъв начин, че има някакъв по-труден път, който да извървиш.” – споделя Стефан.

„Импрото не е нещо, което се учи, то се разкрива“– обяснява Стефан на въпроса дали и човек, който не е актьор, може да се себеизрази с импровизация. Всъщност в други страни се сформират и групи от хора, идващи от различни професии, които имат ентусиазъм да опитат да излязат извън зоната на комфорт. –  “Един вид се връщаш към спомена за детските години, играеш си в пясъчника и не ти пука дали някой те гледа отстрани.” – допълва той.

„Интересен е другият поглед върху нещата, ние всички сме от една школа и е любопитно да се види как хора, които не са актьори, се занимават. Те имат гледна точка, която е много различна. Но със сигурност трябва да си готов да носиш тази свобода, с която не ти пречи да се проваляш.” – коментира Йоана.

Усещането след импровизация е специфично, Марио ни разказва как след представление има енергия да играе още два – три часа, докато в театъра, след постановка, се чувствам някак приятно изморен, докато тук комуникацията с публиката зарежда. И за Йоана усещането е винаги позитивно, защото каквото и да се случи, приемаш направеното от теб и от другите, без да се чувстваш виновен по някакъв начин.

Дали и публикта получава подобно сладко усещане на удовлетвореност? Актьорите нямат по-задълбочени наблюденият, но се създава усещане, че ставаш част от цялото и за въодушевление от това, което всички заедно подтикват да се случи: Хората си тръгват „щастливи, усмихнати, доволни по някакъв начин“.

Абсолютно всеки може да дойде на представлението днес от 19:00ч., за, да отдаде и да се изпълни с енергия в рамките на около час. Какво да очаквате, че ще се случи?- И те самите не знаят. Просто в това дъждовно време да избягате от сивото в „Импро Палас“ и да се позабавлявате заедно. „Каквото и да стане всичко ще бъде супер.“

Групата все още не си е измислила име. Ако вие имате някакви идеи, пишете ни коментари с предложения!

По материала работиха Константина Костова и Екатерина Ангелова