Истинска: Юлияна Манолова

Юлияна Манолова e родена на 29 ноември 1982 г. в село Любча. През 2000 г. завършва училище “Димитър Благоев” в гр. Доспат, а през 2006 г. – УАСГ, гр. София и от тогава работи като строителен инженер.

Първата си картина рисува през 2013 година с маслени бои. “Не знаех нищо за рисуването с масло и не исках да знам. Признавам, до днес не желая да мисля рисуването като рационално-технологичен процес в идеални мерки и пропорции. Спонтанността ме привлича,” споделя Юлияна. Тя взима в ръце четката и платното след което започва да експериментира. Организира първата си изложба през 2015 г. в родното си село. Резултатът е положителен – “незабравимо изживяване”, както самата тя казва. През 2017 г. по повод българското председателство в Съвета на ЕС и по покана на Регионалните експертно-консултантски и информационни центрове „Читалища”, РЕКИЦ Смолян, Юлияна организира пътуваща съвместна изложба в гр. Доскат, с. Широка Лъка и с. Борино.

Любимата й картина е “Звездна нощ над Рона” на Винсент ван Гог, като може да се каже и, че той е сред любимите й художници. 
“Обожавам картините му, в тях има нещо вълшебно и чисто, нещо което не може да се опише с думи. Да, изкуството е и нещо оттатък границата на думите, което езикът е неспособен да побере. То е свят, в който изразността не подлежи на словесно отражение. То е другото на банално-всекидневното живеене.” 

Тя рисува без план. Споделя, че застава пред платното и не знае какъв ще бъде крайният резултат. Пътува към себе си без предварително очертан маршрут, защото животът е мистериозно приключение. Обича да се изненадва и да усеща онова чувство за първи път. Сред любимите й мисли, служещи като лайтмотив, е част от песента “Amazing” на Аеросмит – Life is a Journey, Not a Destination.

“Изключение прави само картината с трите храма „Пътят“. Исках да нарисувам точно това – трите храма, разположени в центъра на София. И един път, които води към душата – най-свещено-тайнственият храм, в който можем да се помолим. Желанието ми беше да нарисувам дългия път към съкровеното, към себе си. Тази картина подарих на моя баща, който ме научи, че единственото, което има значение е колко голямо е сърцето ти, а всичко друго е преходно,” разказва Юлияна, според която изкуството извира от неразкритите вътрешни дълбочини на човек и чрез четката и платното тя успява да разкрие съкровеното и интимното за себе си. Поради тази причина, нейният поглед на нещата е, че изкуството не се учи и предава, а се отключва от силната емоция. 

Нейните картини разкриват мечтите й. По-добри и красиви места, там където би искала да бъде. Свободна. “Светът на изкуството и хората, които го правят, винаги са били моя страст. Рисуването е чувство. Интуиция. Преживяване над реда на ежедневието и вещните му ограничения”.