Свилен Стефанов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков
(текст, фотография, живопис)
Официално откриване: 4 септември 2018, вторник 15 – 20 ч. до 14 септември 2018
“Словосъчетанието „ленива проходимост“ се появява в програмен текст на Красимир Добрев и Свилен Стефанов, който те започват да пишат през 2012 г., озадачени и очевидно раздразнени от масовизирането на прерисуването или надрисуването на фото образи в живописта. Текстът, подозиращ много съвременни автори в „леснотия“ или дори в „мошеничество“, е завършен през 2018 г. и към неговата теза се присъединява и Красимир Карабаджаков.
Тези автори са пределно познати на ценителите на съвременното българско изкуство. Красимир Добрев и Красимир Карабаджаков идват от нашумялата през 90-те години група „Диско’95“ (включваща още имена като Кольо Карамфилов, Румен Жеков и Димитър Митовски). Историята на Свилен Стефанов ни отвежда към друга еманация на скандалната известност от 90-те – столичната група XXL, която май не се нуждае от специално представяне, особено след миналогодишната й ретроспектива в Националната галерия. Подобна симбиоза е изключително любопитна, доколкото е известно, че през 90-те отношението между тези групи можеше да се определи като подчертано хладно. Но вероятно можем да си обясним променените позиции и с появата на Красимир Добрев в изложбите на XXL след 2000-та година.
Изложбата в One Gallery съдържа ред парадокси, заложени в предствените от тримата автори текстове, фотографии и живопис. Парадокси, защото текстът е само привидно манифестен. Бидейки преднамерено неистов, той едновременно желае да е модернистично „правдив“, но и самоотричащ се по силата на теоретичното си въжеиграчество над бездната на безумието. И тук, насред нелюбезното поле на шизофренията, двуликият Янус милостиво го затваря в обвивката на произведение с автономен код. И точно така би трябвало да се чете този квазиманифест – той сам е произведение, той е езикова игра, а не сбор от евентуално възможни прагматични предписания. Изложените произведения също са умишлено еклектични, доколкото авторите едновременно показват как в миналото са надрисували фотография, как и сега правят фотография или „разказват истории“ за фотографията със средствата на живописта. Или просто демонстрират „правоверна“, класическа, експресивна следа от четка, в противовес на всякакво прерисуване или надрисуване.”
Десислава Монева
“Ленива проходимост” или за прерисуваната фотография като живопис
