Двете страни, наследници на Римската империя – съперници в областта на културата
Отбелязването на 500-годишнината от смъртта на Леонардо да Винчи стана повод за сложните отношения в света на изкуството, в конкретния случай между Италия и Франция.
„Леонардо е италианец”, „Французите не могат да имат всичко”. Репликите варират от взаимно възхищение до съперничество.
Леонардо да Винчи е роден в град Винчи, /тогава владение на Флоренция/. Ренесансовият човек и всеобхватният гений Леонардо да Винчи е знаменит италиански архитект, изобретател, инженер,скулптор и художник от епохата на Ренесанса. Прочут е най-вече заради картиниjе си, най-известни от които са „Тайната вечеря” и „Мона Лиза”. Допринася за развитието на анатомията, астрономията и инженерството.
През миналата година правителствата на Италия и Франция се договориха италианските музеи да предоставят на Лувъра всички свои платна на ренесансовия майстор във връзка със изложба, посветена на 500-годишнината от смъртта му.
Това споразумение обаче, заместник-министъра на културата на Италия Лучия Боргондзони решава да промени условията му, като го определя като „необяснимо”, изтъквайки, че „Леонардо е италианец, той само е починал във Франция.” Отдаването под наем на Лувъра на картините би поставило Италия в периферията на мащабно културно събитие”, казва Боргондзони.
„Зачитането на автономността на музеите не може да измества националния интерес, не трябва всичко да е за французите” и добавя че всичко трябва да се предоговори.
Историкът Жан-Ив Фретиние, който е съавтор на книгата „Франция и Италия. История на две нации-сестри” пояснява, че страните са като две сестри – наследници на Римската империя. „От една страна Италия претендира, че е първородната дъщеря –наследница на Римската култура и матрица на западното изкуство, а от друга –Франция изпитва чувство на превъзходство спрямо южната си съседка. През различните епохи, тя предпочита да се обръща към Германия и Великобритания”- споделя историкът.
По време на военните кампании на Наполеон в началото на XIX век много от картините на Леонардо влизат в колекциите на френските музеи. Италианците изпитват чувство, че са ограбени,което създава продължително напрежение между двете страни. То засяга дори шедьоври като „Мона Лиза”, въпреки, че Леонардо да Винчи сам я продава на крал Франсоа I /1515-1547 г./, който го поканил да прекара последните години от живота си в двореца Амбоаз. Въпреки, че може да бъде символ на френско-италианската дружба Леонардо да Винчи се превръща в тема за една достойна за съжаление полемика” – добавя Жан-Ив Фретиние.
Директорът на музея във Флоренция, където се пазят три картини на ренесансовия гений, заявява Айке Шмид споделя, че „Когато се касае за световни творби на изкуството, водещи трябва да бъдат усилията за тяхното съхранение” и допълва, че „От 2009 година нашите три картини са вписани в списъка на произведенията на изкуството, които не могат да бъдат давани на заем. Самият Лувър не изнася „Джокондата”, с изключение на две изложби – през 1963 г. в САЩ и през 1974 г. в Япония. Затова се надявам, че моите френски колеги ще ме разберат”, уточнява Айке Шмид.
Други италиански музеи обаче ще изпратят произведения на Леонардо от своите колекции за изложбата в Лувъра.
Освен ако няма нови политически договорености.
Източник: БТА,
