Словото е бедно да предаде букета от емоции, който получихме вечерта на 14 март в зала 1 на НДК. Но ако има райски глас, това е гласът на Лиса Джерард. Той говори на всички езици. Той е трансграничен и се улови от всяко сърце и всеки слух в залата. Тази висша комуникация протече под музиката на оркестър “Генезис” и плавните движения на диригент маестрото Йордан Камджалов.
Зала едно на НДК не беше достатъчно голяма да понесе емоцията на публиката след изпълнението на Лиса Джерард и маестро Йордан Камджалов. Двамата творци докоснаха едни деликатни струни в съзнанието на нас-присъстващите на този великолепен концерт. Лиса и маестро Камджалов ни подариха едно топло и дълбоко чувство, като ни потопиха напълно в “Симфония на скръбните песни” по Х. Гурецки.
Песните на Лиса и нотите на прекрасния оркестър “Генезис” не бяха весели, не бяха това, което ще ви кара да се веселите. Хармоничните тонове, които излизаха от сцената ни накараха да затаим дъх и да забравим за злободневието. Нищо друго не течеше във вените, освен тъгата на песните. Тъга, умиление и пак тъга.
Тази паметна вечер беше едно необходимо пречистване, най-вече за нас българите. Духовно очистване от всичко пошло, на което сме станали свидетели по новините, навън на улицата и в работната среда.
Като в храм Божий бяхме посетителите. Запленени от всеки трепет на гласа на певицата. Запленени от грациозните движения на маестро Камджалов, който елегантно дирижираше талантливите музиканти. Запленени от трепването на арфата, от лъка на цигулките и контрабаса. От всеки натиск върху клавишите на пианото. Запленени от цялата хармония, която без да преувеличавам изпълваше сцената, а и цялата зала. Хармония се долавяше дори в прецизното и също синхронизирано прелистване на нотните листи.
Хората тихо проплакваха, моите очи също се насълзиха, а кожата ми бе настръхнала през цялото време под светлите тонове на музиката. Ако мога да опиша концерта спектакъл с две думи, те са: Светлина и Молитва.
Светлина, пречистваща сърцата от натрупаната болка на неосъществени мечти. Светлина, която се бори с тъмната гнет на ежедневието.
Молитвата, която се носеше, бе от гласа на Лиса Джерард. На 13 март на конференция, Лиса сподели, че единият начин, по който се моли, е чрез своите песни. На 14 март, тя се помоли за всички нас в публиката.
Потапянето в това красиво преживяване беше толкова вълнуващо, че на никого не му се искаше да изплува. За радост на зрителите, след многобройните ръкопляскания, певицата и маестрото изпълниха на бис още две части от симфонията. Тогава, сякаш усетили обичта и благодарността на аудиторията, двамата гиганти в музиката ни дариха с още светлина и любов. И потапянето в по-красивата действителност – тази на музиката, продължи.
Автор: Мариела Петкова
