Най-старото българско интериорно списание “Наш дом” отпразнува 50 години, през които намери място сред културните феномени, формирали естетическата култура на нацията.
Половинвековната история на списанието е съпроводена с любопитни и повратни моменти. През 1967 г. “Наш дом” започва да излиза като издание на агенция „София прес” на руски език и се разпространява в 6 броя годишно на територията на СССР. Смята се, че идеята за списание, посветено на дома, е на тогавашния шеф на агенцията Спас Русинов. По онова време „Наш дом” е предимно лайфстайл издание със статии за изкуство, мода, козметика, здраве, рецепти и карикатури.
Едва 2 години по-късно, през 1969 г., списанието започва да излиза и на български. От 1975 г. обликът на “Наш дом” се променя с ново лого (съхранено и до днес!), модерно оформление на хромова хартия и повече цветни страници. В условия на пълен дефицит, всичко стойностно в интериорите е или по поръчка, или донесено от чужбина. „Наш дом” гостува главно на архитекти и художници – оттам и прякорът на списанието „Ваш дом”.
От 1978 г. “Наш дом” става издание на Комитета за култура, след като главният му редактор арх.
Мария Луканова успява да убеди Людмила Живкова, че подобно списание за интериор и битова култура е необходимо за естетическото възпитание на българите.
През 1982-ра „Наш дом” неочаквано предизвика обществен скандал с представянето на домове на известни хора, между които и Лили Иванова. Това провокира възмутени писма от „обикновени български граждани”, открили, че някои у нас живеят по-добре от другите. За да покаже, че не е елитарно столично списание, „Наш дом” стартира поредица тематични броеве, посветени на различни български градове.
През 1987 г. Съюзът на архитектите в България също припознава изданието като свое. По повод 20-годишнината му – в рамките на Четвъртото световно биенале „Интерарх~87” – в София се състои първата и единствена среща на редакторите на интериорни списания от всички соцстрани, организирана именно от „Наш дом”. Това е и началото на т.нар. „безвалутен” обмен на автори и материали, с които се обогатява изданието.
През 80-те години популярността на “Наш дом” нараства лавинообразно, тиражът му е 90 000 на руски и 29 000 – на български. Валят писма от цяла България и от незнайни кътчета на СССР с молби за абонамент.
През 90-те години преходът засяга и „Наш дом” – Министерството на културата официално се отказва от всичките си издания, а списанието става собственост на частни издатели.
В началото на 21-ви век „Наш дом” расте с всеки брой и стига до 200 страници. Съдържанието се обогатява с новини от световни изложения и кореспонденции от цялата планета. Нивото на българските интериори видимо се подобрява и много талантливи архитекти и дизайнери правят дебюта си именно на страниците на „Наш дом”.
Въпреки световната финансова криза и експанзията на интернет, “Наш дом” продължава и днес да се развива, запазвайки характера си на списание, адекватно на българската реалност през годините, на практичен справочник, консултант и ценен ориентир в добрия стил и вкус.
