Невероятната съдба на руското сопрано Мария Гулегина
В значимо събитие се превърна завръщането на голямата руска оперна певица Мария Гулегина на сцената на Софийската национална опера – в концертно изпълнение на операта „Набуко“ от Верди и на „Турандот“ от Пучини.
Мария Гулегина е пяла на сцените на “Ла Скала” и “Метрополитън опера”. Предлагали са й хонорар от 750 000 долара, за да пее “Турандот” под открито небе в Китай, но тя отказва.
По здравословни причини прохожда на 2 години, налага се да носи ортопедични обувки. С профилактична цел я записват на балет, но когато е на 15 години, музикални педагози я чуват да пее и са възхитени от необикновения й силен и плътен глас.
Завършва консерватория и постъпва на щат в операта в Минск, но народните артисти по времето но СССР не скриват раздразнението от таланта й и това, че е канена да пее в Европа. Пишат доноси срещу нея до Централния комитет на Комунистическата партия. Това налага принудителното й напускане на театъра и бягство на Запад. Оттам, макар и в изгнание, започва звездната кариера на Мария Гулегина, която включва над 12 главни роли в постановки на Ла Скала, 165 излизания на сцената на “Метрополитън опера”, десетки награди, три брака, две деца и племенници.
На въпрос защо не е станала балерина, Гулегина отговаря, че нейния баща я е прибрал, обяснявайки й,че това не е професия за жена /да си вдига така краката/. Той е арменец. Най-интересното е, че Мария Гулегина стига до балета по желание на родителите си, и след като й махат ортопедичните обувки я изпращат в балета, а по-късно и на художествена гимнастика.
Спомня си и момента в който са открили гласа й – когато са я повивали като новородено. Сега участва в параолимпийският комитет и разбира колко е важно това да се разказва на хората какво се е случило с нея, за да могат децата да избегнат някои операции, защото всичко може да бъде направено много по-рано.
“От параолимпийците можеш да научиш нещо велико! Ние, които сме здрави, имаме две ръце, два крака, глава и мозък понякога, често се оплакваме: „О, не, толкова съм изморен! Не мога да направя това!” А те без ръце или без крака отиват и го правят! И наистина е изумително, когато отиват до плувния басейн, свалят своите протези крака или ръце и плуват който с каквото има. Те имат ограничения в движенията си, но имат безграничен дух! Това са невероятни хора! Трябва да се учим от тях как да живеем и как да ценим всяка секунда от своя живот!”, разказва Гулегина
Мария Гулегина бяга от СССР в Испания, заради доноси срещу нея
„Имам чудесна майка. Винаги когато трябваше тя беше до мен. Бях много млада, когато започнах да пея в „Ла Скала“, организирах прослушванията на други хора в Лондон. Казвах, че за да пееш опера, трябва да пееш на езика на оригинала. А тогава пееха само на руски. Казваха, че не съм патриот и т.н, разказва Мария Гулегина и допълва: „Беше ми много болезнено всичко това, защото не съм такъв човек, който би напуснал родината си. Тогава в Съветския съюз бяха тези много републики и това беше моята Родина. Когато разбрах, че ще ме затворят и няма да имам възможност да пътувам, да пея, просто си събрах куфара и тръгнах. Казаха ми: „Затваряй си устата, иначе ще ти затворим вратата за излизане“. И заминах!“ и споделя още: „Винаги съм обичала и ще обичам Родината си, защото там където сме се родили това е нашата Родина. Много обичам и втората си родина Люксембург, но това не е Родината, това е моята страна в която живея. Преди това живях и в Германия, но много е трудно в Германия да не си немец, или германка.
Как се отказва хонорар от 750 000 долара?
„Бях твърде млада и исках да пея Турандот, но Гена Димитрова беше Турандот. Къде съм тръгнала на 25 години и си казах, че дори за 1 милион няма да тръгна за Китай. Винаги съм смятала, и по принцип това е правилно, че преди 50-годишна възраст просто няма смисъл да пееш това“, подчертава Мария Гулегина.
В София се чувствам чудесно. Атмосферата в театъра е прекрасна. Постановката е много интересна, не е статична.
От всичките й успехи по света, най-важният и най-емоционалният за нея е когато се ражда синът й. Тогава е на 40 години.
Колко брака са необходими в живота на един човек, за да бъде той щастлив?
Умният човек няма нужда от нито един. Не много умните – един брак и до там. Аз не съм особено умна и трябваше три пъти да го направя, отбелязва световната прима.
Източник: bTV, БНР, снимки: Facebook
