Театър “Възраждане” ще зарадва публиката с приказка за малките и философско размишление за големи

Премиера на „Трите прасенца” – за деца и „За едно явление от електричеството” по повести и разкази на А. П. Чехов – за възрастни

За малките зрители – премиера на Трите прасенца на 07. 12. 2019/11.00 и 12.30 ч.

драматизация на Христо Ботев,

Режисьор: Христо Ботев Станчев

Помощник-режисьор: Теменужка Драганова
Сценография: Христо Ботев Станчев
Музика: Развигор Попов
Хореография: Елизабет Якимова
Участват: Ивет Радулова, Виктория Николова, Донка Аврамова – Бочева, Боян Младенов, Жана Рашева, Костадинка Аратлъкова, Саня Борисова, Христо Ботев Станчев

Историята е английска народна приказка, но се е появила като басня. Тя използва литературното правило за три, изразено в случая като „контрастираща тройка“, тъй като тухлената къща на третото прасенце се оказва единствената, която е адекватна, за да устои на вълка.

Има много вариации на приказката като:

  • Прасенцата са заменени от Брер Зайо.
  • За разлика от версиите, които оставят прасетата без име, преразказването на Андрю Ланг изследва характера на всяко прасе и подробно и  им дава имена – Брауни, Уайти и Блек. Антагонистът на тази версия е лисица, а не вълк. Къщите на прасената са направени от кал, зеле и тухла.
  • Продукцията на Уолт Дисни, представя главните герои като Fifer Pig, Fiddler Pig и Practical Pig. Там историята е някак омекотена и първото и второто малко прасенце не се изяждат от вълкът и той не се сварява до смърт, а просто изгаря и бяга.
  • Версия на MGM с име „Blitz Wolf“ от войната 1942 г. с вълкът като нацист.
  • Анимационният филм от Братя Уорнър от 1952 г., наречен „Обратът на Вълкът“ разказва историята от гледна точка на вълка и прави прасетата да са злодеи.
  • Друга версия на Warner Brothers е „Трите малки бопа“ (1957), която изобразява трите малки прасета като джаз музиканти, които отказват да оставят вълка да се присъедини към тяхната група.
  • През 1953 г. Текс Ейвъри прави анимационен филм “Трите малки кученца”. В него вълкът е ловец на кучета, който се опитва да хване Дропи и братята му Снупи и Лупи.
  • Пародията през 1989 г. „Истинската история на трите малки прасенца“ е представена, като разказ от първо лице на вълка, който представя целия инцидент като недоразумение. Той бил отишъл при прасетата, за да вземе назаем малко захар, но без да иска разрушил къщичките на първите две прасенца когато кихнал, а после ги изял (тъй като те така или иначе са умрели в срутените си къщи), за да не се изгуби храната. И бил хванат да атакува къщата на третото прасе след като прасето непрекъснато го обиждало.
  • Песента на Green Jelly – Three Little Pigs от 1992 г., поставя историята в Лос Анджелис. Вълкът кара мотоциклет „Харли Дейвидсън“, първото малко прасе е амбициозен китарист, второто е тютюнопушач на канабис (евангелист в гмуркане на боклуци), а третото притежава магистърска степен по архитектура от Харвардския университет.
  • Детската книжка от 1993 г. „Трите малки вълка и голямото лошо прасе“ обръща актьорския състав и прави няколко промени в сюжета. Вълците изграждат тухлена къща, после бетонна къща, после стоманена къща и накрая къща с цветя. Прасето е в състояние да разруши къщите, унищожавайки ги, но в крайна сметка се отказва, когато усеща аромата на цветната къща и се сприятели с вълците.
  • През 2003 г. фламандската компания Studio 100 създава мюзикъл, наречен „Three Little Pigs“ (Холандски: De 3 Biggetjes), който са три дъщери, въвеждайки ни в напълно нова история. Той специално е написан за групата K3.  Героините са Pirky, Parky и Porky (холандски: Knirri, Knarri и Knorri).
  • В руски варианти прасенцата се казват Нив, Наф и Нув, а в български можем да ти срещнем, като Свичо, Празчо и Грухчо, както и Пив, Пав и Пуф.

Стилиян Петров е режисьорът, на който разчитаме да поднесе спектакъл-празник за сетивата и духа, Премиера на 30. 11.2019/19.00 ч.

За едно явление от електричеството – по повести и разкази на А. П. Чехов

Превод: Людмил Димитров

Режисьор: Стилиян Петров

Сценична адаптация: Стилиян Петров

Сценограф: Венелин Шурелов

Композитор: Мишо Шишков – син

Автор на хореография: Теодора Попова

Костюми: Елица Георгиева

Консултант на проект: проф. Людмил Димитров

Участват:

Мариана Жикич

Донка Аврамова- Бочева

Йордан Ръсин

Свежен Младенов

Георги Златарев

Анатоли Лазаров

„Градина, сватба, самоубийство, монах, интелектуалец, който халюцинира, бивша актриса, друга жена: топоси и персонажи от несъществуваща, но автентична пиеса на Чехов.

Пиеса явление: прогнозира ситуации и мотиви, обещаващи да се родят по-късно. Тук, все още неготови, в зародиш, те привличат, препращат въображението към неуюта на себепознанието, провокират, вълнуват.

Пиеса проникновение (едновременност на проникване-и-прозрение) за живота като едноактна драма, позволяваща да почувстваме случващото се с нас в неговата предзададеност. И в неговия колапс: страстта, която не поражда взаимност, близостта, неводеща до любов. Самотата като преимущество и бреме. Ужасът от обетованото Другаде.

Битието, задвижено от светлината, насочваща вътрешното ни зрение към тъмното в нас, оголваща, предпазваща, предупреждаваща.

Електричеството на мисълта като енергиен резерв, импулс и инстинкт за животоспасяващо презареждане-прераждане.

Спектакъл, в който името на Антон (Чехов) е изкушение.“

Текст: проф. Людмил Димитров

Ваня Ангарева