Фестивалът “Черноморски звуци” е кръстен на едноименния хор от Балчик, който е на над 100 години. Хоровото изкуство в България работи много и е динамично, но не достатъчно популярно. Често се случва съставите да спират дейността си, поради липса на хористи с желание за участие. Но “Черноморски звуци”, освен че участва по конкурси като хор, успява и да организира едно толкова мащабно събитие. Тази година ще се проведе от 6 до 8 юни. Екипът наброява 40 души, които действат безотказно, старателно и неуморно, а до тях стои двигателят на всичко свързано с фестивала, а именно Валентина Георгиева.
Фестивалът е международен още от началото му?
Да и в общи линии, основно европейски страни участват. Тази година очакваме за първи път хор от Холандия. Очакваме и хорове от Македония, Хърватска, Литва, Полша, Естония, Финландия, Украйна, Русия… Но много се стараем да има български участници от цялата страна, защото по този начин успяваме да поддържаме жива искрицата на това трудно хорово изкуство. Тази година имаме 11 български състава.
Всъщност, професионалисти или любители са хоровете?
Фестивалът е за любителско хорово изкуство. През годините сме правили концерти и на професионални състави, но те са специални гости и не участват в конкурсната програма. През 2016г, например, имахме концерт с “Космическите гласове” с диригент Ваня Монева. Конкурсът е в различни категории: смесени хорове, еднородни, детски хорове, фолклорни състави. Считам, че успешната линия, която фестивалът пое преди три години, да дава парични премии на победителите, сериозно увеличи интересът.
Всяка държава представя своята музика?
В по-голямата си част хоровете са така наречените “академични”. Те изпълняват класически хоров репертоар от най-различни епохи, но условието на което ние държим е всички, независимо от къде, да изпълнява песен от български композитор. В много добри отношения сме със Съюза на българските композитори, които ни осигуряват български произведения и освен това дават награда за най-добро изпълнение на българска песен от чуждестранен хор.
Какъв е интересът към фестивала?
Колкото повече издания се провеждат, толкова повече колеги диригенти идват при нас. Има хора, които са меломани и присъстват редовно. Особено тези, които са от самия град Балчик, където се провежда. Има и всякакви гости, които са чули от някъде. Миналата година имаше двама италианци, които дойдоха само за да участват в нашите работилници.
Разкажете за тях, работилниците…
Те отличават фестивала от всички други подобни в страната. Ние ги наричаме така, за да е на български. Иначе казано, са така наречените workshop-и, ателие, в което всички хорови състави се събират и разучават заедно произведение, което след това се дирижира от неговия композитор. Две години, това беше Андрос Чопи от словения. Йов Елбердин от Испания също е бил. Това и за тях е интересно, защото представят своята творба пред общ хор от над 200 души, които са на различна възраст, говорят различни езици. Енергията на тази работилница е много специална.
Предполагам, същото важи и за енергията в Балчик?
Точно така се случва, защото голяма част от присъстващите идват от далеч, не познават града. Знаят основните морски центрове на България и когато дойдат тук, виждат някакъв миниатюрен и в същото време дълъг разпръстнат по цялата крайбрежна алея град. Те, освен че участват в конкурсната програма, изнасят и импровизирани концерти в Ботаническата градина, дворецът. На крайбрежната алея провеждаме и концерт в последния фестивален ден. Забавата там е голяма, защото всички 500, 600 участника са събрани на едно място и пеят един до друг. Често се случва изпълнители от различни хорови състави да се включат в друг състав, защото знаят песента. Накрая, по време на закриването на фестивала, всички от балканските страни танцуват едни и същи народни танци. Цялата тази атмосфера е много специална. За това не спестявам усилия, за да може този фестивал да се случва по най-добрия начин. Ние не сме единствено културен мост между страните. Подпомагайки ни със субсидия, община Балчик, ние даваме една инжекция на туристическия бранш в началото на сезона. Хотелите и ресторантите са пълни, а това е важно за бизнеса, който да може да подпомага културата и културата да прави така, че на бизнеса да му пука. И двете страни имат полза и всички в Балчик го осъзнават. Вече осем години общината стои плътно до нас, заедно с кмета, г-н Ангелов и културният отдел. Дворецът, Ботаническата градина, всички са обединени. Правим всичко възможно, така че хората да искат да се върнат, било то и не на фестивала. Да се чувстват спокойни тук и удовлетворени.
Автор: Пламен Михайлов
