Анжела Димчева
Зовът на кръвта е зов за лов още от праисторически времена. Красотата на лова е необяснима за „нормалния”, неловуващ човек. Но тя съществува и читателят ще я почувства в нейната динамика и крайни, непредвидими превъплъщения, ако прочете една нова книга. На свое юбилейно тържество на 7 юли 2022 г. в залата на НЛРС „Съюз на ловците и риболовците в България” писателят инж. Любо Николов представи шестата си поред книга „Зов за лов” (2022). Покрай изведените послания в нея стана дума и за предходната му книга в съавторство с Цвета Иванова „Сърце в гората”, която разказва за възхода на ловното движение, реализиран от бившия председател на същата организация Стефан Манолов. Събитието се водеше от председателя на НЛРС „Съюз на ловците и риболовците в България” инж. Васил Василев, който удостои Любо Николов със званието „Заслужил деятел” на НЛРС-СЛРБ, пожелавайки: „Нека перото да не губи острота, пушката да не пропуска целта и въдицата да не излиза от багажника на колата”. Разбира се, Любо Николов отговори в хумористичен тон: „Ловните трофеи са моите приятелства!”. После благодари на редакторите си Къдринка Къдринова и Величко Хинов, както и на скулптора Георги Чапкънов, който преди две години му е подарил 9-те балерефа, разположени оригинално на корицата на книгата от дизайнерката Радостина Кънчева.
В свободния диалог за творчеството на Любо Николов се включиха Асен Масларски, Росен Мирчев, Цвета Иванова, д-р Красимир Косев.
Ако никога не сте проявявали желание да станете ловец или поне да се сродите по някакъв начин с артистичното общество на ловците и риболовците, то веднага ще поискате да се включите поне на масата на тези чешити, когато прочетете историите в книгата.
Бих я нарекла енциклопедия на интимното съпреживяване, една дива симфония от страсти, защото тук не става дума за велики постижения при отстрела на диви животни или легендарен улов, а за малките радости, магията на общуването, тръпката при приключенията в гората, приятелството и онази синергия, която въздига отделния индивид в процеса на гонката, в безмълвието на очакването и духовното сродяване между хора с различни професии и таланти. Широката публика е дочувала, че Йордан Радичков и Емилиян Станев са били в ловната дружинка на Тодор Живков, но нищо повече. От необичайните ситуации с тях, от ролята им на ловното поле и на маса бихме могли да си обясним донякъде провокацията и ироничната линия в тяхното творчество.
Книгата на Любо Николов се отличава с интересна конструкция – авторски ловни разкази, обединени под заглавие „Шепот от гората”, крилати фрази на известни ловджии под мотото „Лов и лаф”, апология на кучето – „Не ми хвали ловец, а куче”, разкази от първо лице на десетки популярни лица – „На раздумка”, спомени за страховити случки – „Опасностите в лова”, запечатани моменти – сякаш чудеса, но не съвсем, под заглавие „Оттук – оттам”, автентични ловно-рибарски истории под заглавие „Няма смърт. И точка”, разказани от Доньо Донев, Тодор Велчев-Тато, Иван Ласкин, Джоко Росич, Александър Дяков, Велко Кънев, Петър Слабаков, Николай Хайтов, Стефан Данаилов, Георги Черкелов, Иван Кутузов-Кути и др.
Книгата завършва с вицове, които не просто ще разсмеят читателя, а ще бръкнат в душата му с иронично-трагичната си същност. На финала ще прочетем и мнения за автора от писатели, журналисти и видни ловци.
Самият факт, че разказите в книгата са необикновен фокус към толкова именити писатели, художници, актьори, към висши офицери и политически фигури, вече подсказва, че авторът обладава една непристъпна територия, чийто въздух е наситен с малко известни аспекти от техния натюрел.
Нека прочетем няколко „Бисерчета”:
***
Жената високо: „Мъжо, Наслука!”
Съседът: „Аз съм тука.”
***
Ловът е болест, от която не се умира, но не се и лекува.
***
Месото след ловен излет не се дели по братски, нито по равно, а справедливо.
Изключително постижение на Любо Николов е фактът, че е успял да включи 33 илюстратори: към всички текстове и раздели – великолепни карикатури, скици и рисунки от знакови наши майстори: Доньо Донев, Иван Кутузов-Кути, Анатолий Станкулов, Георги Чапкънов-Чапа, Йово Йовчев, Никола Георгиев-Кайо, Илиян Савков, Чавдар Николов, Милко Диков, Румен Статков, Срацимир Савов, Светлин Стефанов, Стоян Дечев, Кирил Божкилов, Христо Недялков, Ивайло Цветков, Веселин Зидаров, Валери Александров-Валекс, Трайко Попов, Светлана Христова, Мая Чолакова, Георги Чалъков-Чалъчето, Ишхан Нигохосян, Алла и Чавдар Георгиеви, Светлана Генчева, Николай Тодоров, Набил ел Салами, Полина Илиева, Мая Чолакова, Любомир Михайлов, Светлин Стефанов.
Този дизайн надгражда идеята на автора, защото реално държим в ръце не просто един сборник със забавни текстове, а паноптикум от живи лица, които също разказват, смеят се, надлъгват се, прегръщат се, вдигат наздравици заедно с аз-повествователя.
Галерия от още снимки, моменти от събитието:
