Светлозар Жеков
Само година след като литературната ми анкета с Кирил Кадийски излезе в парижкото издателство „Мишел дьо Мол” и събуди интерес у литературната критика (https://frognews.bg/kultura/art-jungla/vav-frenskite-knijarnitsi-poiavi-anketata-svetlozar-jekov-kiril-kadiiski.html), по френските книжарници вече е двутомникът със събраните творби на големия наш поет. Двата тома на близо 1400 страници са побрали едно не само обемно, но и значително половинвековно творчество на български, френски и английски. Преводите на френски са на Силвия Вагенщайн и Никол Лоран-Катрис с участието на автора, а на английски – на Ан Даймънд. Това уникално издание с оригинално оформление (https://www.fnac.com/SearchResult/ResultList.aspx?SCat=0&Search=Kiril+Kadiiski&sft=1&sa=0 ) е по повод 75-годишния юбилей на поета през юни и съдържа много снимков и илюстративен материал, текстове за Кирил Кадийски, от бележки за автора до студии и есета върху неговото творчество, отреждащи му едно от първите места в европейската и световна поезия.
Авторът на предговора на първия том Пиер Брюнел, почетен професор на Сорбоната и член на Френската академия, пише: „това не е творба, това е шедьовър“, а проф. Валери Стефанов от Софийския университет, в предговора към втория том нарича Кадийски „Алтер его“ на българската поезия.
За нашия поет през последните десетилетия са писали както едни от най-големите съвременни писатели, така и автори от един широк географски диапазон. От Пиер Сегерс (Истински, дълбок поет е написал тези текстове)до литературния критик Натан Ондрос от Австралия (Върнах се от Франция с тежкия том поезия от Кирил Кадийски… Когато поезията, дори и в превод, говори сама за себе си, без съмнение известността на Кадийски е заслужена).
У нас също (Ако си се отказал от илюзиите си спрямо Кадийски, ще си повтаряш, че става дума за жалката параноя на среднокалибрен поет) – ръката ми отказва да изпише името на един днешен Ректор, който явно живее в миналото на собствения си баща, когото се мъчи да ни представи като поет на бъдещето.
И все пак промяна има. Българската литература излиза и играе на световната сцена, едно въжделение на днешния министър на културата. Благодарение и на такива като Кирил Кадийски, и по-точното – най-вече на такива. Които от няколко десетилетия са там.
