Барселона е сред най-големите туристически центрове на Европа и ежегодно генерира милиони туристи от цял свят. Но има едно име, което е неизменна част от историята на града и което, метафорично казано, оставя ръцете си и отпечатъците си в каталонската столица. Антони Гауди – архитектът, който чрез своята работа дава символите и облика на Барселона, такава, каквато я познаваме днес.
Сред задължителните топ дестинации за посещаване в града, голяма част заемат такива, създадени именно от Гауди. Да вземем например Каса Мила или Каса Висенс, Каса Батийо, присъстващи на множество от картичките, магнитчетата и ред други туристически сувенири. Преминаваме през имението Гюел и паркът Гюел, който е едно от най-забележителните места в града и завършваме с ядрото на Барселона. Ликът и мястото, което всеки иска да зърне отвън и да посети отвътре – Саграда Фамилия. Катедралата „Светото семейство” е може би най-дълго строеният обект в света като дори още не е завършен. Дълго след смъртта на архитекта, храмът гони своя финал с малки, но сигурни крачки.
За това каква точно емблема представлява Саграда Фамилия, говори статистиката – 3 милиона посетители на година. Катедралата функционира, но остава още много работа по нея.
Съдбата на катедралата е тежка като тази на нейния архитект.
Още през 60-те години на 19 век се появява идеята за огромен храм в чест на Христос, Дева Мария, Апостолите. През 1882 година по проекта започва работа Франсиско де Паула дел Вилар. В продължение на една година той е архитект, но посоката на неговия труд чрез стила на нео-готика, довежда до оставка му. Мястото заема Антони Гауди през 1883 г. Въпреки, че дават началото и до някъде основата, чертежите на Франсиско дел Вилар не успяват да послужат за по-нататъшния прогрес. Гауди притежава идеята за създаване чрез неговите начини и визия, придържайки се към съвремието и модернизма, или така нареченото арт нуво.
Той отдава живота си на това дело, превръщайки го в най-важната му мисия. По други проекти, той работи успоредно със Саграда Фамилия, но тя е основното му занимание – перлата. Според някои, приживе Гауди осъзнава напълно невъзможността да завърши катедралата в рамката на своя живот, за това оставя достъп до отчетливите му чертежи, така че бъдещите архитекти да не се затруднят в изпълнението. Което значи, че тази идея, той приема за нещо по-голямо и от него самия. Катедралата е Свято място, което трябва да се вижда от всяка една точка на града.
В проекта си, Гауди използва силна символика. Според него, в природата няма прави линии, за това и те няма да изглеждат естествено на неговата конструкция. Вместо тях, той прилага натуралните извивки, които могат да се видят в растенията и животните. Връзката с природата и символиката градира и с това, например, че колоните в катедралата са построени с форма на дървета.
Друга символика може да бъде намерена на една от фасадите – Passion Façade. Това е така нареченият „магически квадрат”, сформиран от 16 кубчета, всяко от които с определено число. Както и да сумираме тези числа в хоризонтална и вертикална подредба – накрая винаги се получава числото 33. Христовата възраст. Същото число се появява и в парка Гюел, в броя на стъпалата, които са 33. Какво може да означава това? Гауди е бил религиозен човек и е много вероятно да създава тази препратка към божественото. Квадратът е символ на четирите елемента – вода, въздух, огън, земя. Във всеки един от тези елементи е Бог, защото той е навсякъде – Творец на всичко, а между тях е неговият син Исус Христос. Разбира се, това са само догадки. Но Гауди проектира катедралата, така че най-високата ѝ точка да е с един метър по-ниска от хълма Монтжуик в Барселона. Това е друга символика в която той влага идеята, че не може нищо създадено от човек да надмине божественото произведение. Относно „магическия квадрат”, съществуват и спекулации, според които след като 33 е най-високият ранк който може да бъде достигнат в масонската ложа – най-вероятно Гауди е бил масон. Това пасва на стълбите в парка Гюел, като символ на изкачването в масонската ложа. Но така или иначе, вероятно никога няма да разберем какъв точно е заложеният смисъл в позиционирането на квадратът върху една от фасадите на катедралата.
През 1926 година Антони Гауди умира. В края на живота си той няма семейство, няма пари, боледува. Той е тотално отдаден на работата по Саграда Фамилия, но губи своя облик. Прилича повече на клошар, бездомник отколкото на архитект, създаващ емблемата на Барселона. Пресичайки улица, той е блъснат от трамвай. Никой не се притичва на помощ. Гауди няма нито пари, нито документи в джобовете си. Просто скитник на улицата. Минава известно време преди да бъде откаран в болница, която обслужва по-скоро бедни и качеството ѝ било под съмнение. Никой не предполага, че това е Антони Гауди до следващия ден, когато негови приятели успяват да го издирят и разпознаят, но е късно. Гауди умира от раните си.
С неговата смърт, обаче, не настъпва краят на Саграда Фамилия. Работата поема неговият съдружник Доменек Сугранес. Но 10 години по-късно се появява нова спънка. Настъпва Испанската гражданска война, която води до липса на финанси, чрез които да може строежът да продължи по подходящ начин. На всичко отгоре, следва и най-голямата спънка в историята на катедралата. През 1936 година, в разгара на войната, тя бива подпалена. Изгарят почти всички скици, планове, проекти, чертежи и модели на Саграда Фамилия. Почти цялата информация, следователно почти цялата идея на Гауди изгаря в пламъци. Но също както и Гауди осъзнава години преди това – този проект е прекалено важен, за да бъде прекратен. Следват трудни времена, сменят се различни архитекти, но малко по малко, катедралата напредва в строежа си и всеки, който през годините работи по нея прилага стилистиката на Гауди. Окончателният финал се очаква в най-добрия случай през 2026 година. 100 години от смъртта на Гауди. За равносметка – Хеопсовата пирамида, най-голяма измежду всички – е построена за 20 години.
Автор: Пламен Михайлов
