Изобразителното изкуство е фундаментално за развитието на много култури. То служи като учебник, място на което да се направи справка. Това може да се дължи на факта, че то се изгражда от векове и хилядолетия, под една форма или друга. Развива своите теми, палитри, позициониране и перспективи. Поради причината, че то е фактор във визуалните изкуства, следва киното, като аудио-визуално такова, да попива и да използва с всички сили.
Например, ако погледнем операторското майсторство. Неговия път е предначертан от хилядите изящни творби. Често се случва по-възрастното поколение оператори да съветват младите, че ключът към в тяхното развитие е доброто познаване на изобразителното изкуство. Кадрирането е основен компонент в заснемането и то прави последвалата картинка правилна или грешна. Общото е, че част от рисуването на картина е много сериозно свързано с доброто наместване на обекта върху платното. Пространството е ограничено и е важна ясната представа как да го употребиш. Същото е и когато погледнеш през камерата, за това следва въпросът, как да я наместиш? Дори сантиметър би направил разликата в дадени случаи, така че кадърът да се усъвършенства.
Същото важи и за светлината. Във филмите, тя е един от най-сложно постижимите елементи. Не, че без нея кадърът ще е черен, а как да се намести, така че да изглежда достоверно към сюжета и естетически правилно. Придобитото цветово възпитание от изобразителното изкуство би помогнало и в тази ситуация. Асоциирайки концепцията за даден кадър с дадена картина може да бъде в полза за изграждането на сцената.
Не е задължително човек да може да рисува, за да разбира теорията на изкуството, която в последствие да му послужи като основа. Познанието по композиция, светлина и цветове е нещо, което най-великите имена в киното притежават и когато е усвоено добре, то задължително се прилага в техните продукти. И същото това усвояване позволява различни художествени препратки и заигравания, както важи и в следните примери.
Кадър от филма “Страст” (1982) на Жан Люк Годар и картината “Малката вътрешна баня на харема” на Жан Огюст Доминик Енгър (1828)
Кадър от филма “Мария Антоанета” на София Копола (2006) и картината “Наполеон прекосява Алпите” на Жак Луи Дави (1801)
Кадър от филма “Приключенията на Барон Мюнхаузен” (1988) на Тери Гилиъм и картината “Раждането на Венера” на Сандро Ботичели (1484–1486)
Кадър от филма “Вроден порок” (2014) на Пол Томас Андерсън и “Тайната вечеря” на Леонардо да Винчи (1495 – 1497)
Кадър от филма “Меланхолия” (2011) на Ларс фон Триер и картината “Офелия” на Джон Миле (1851–1852)
Автор: Пламен Михайлов
