Ах, белият лист! Това е и крайният символ на възможността и бичът на художници и писатели по целия свят. Хартиеното изобретение (105 г. пр. Хр. в Китай) е най-скромният и най-разпространения инструмент на художниците. Но дали можем без него? Можем. За много от художниците това е основен материал в първите им опити да творят изкуство.
Макар че повечето художници го разглеждат само в две измерения-повърхността, която може да се използва за показване на фоточувствителни химикали или акварелни бои, има огромен потенциал като материал за скулптура. Хартията може да бъде лека и полупрозрачна, но може да бъде тежка и твърда като папие маше. Артистите използват думата “нюанс”, когато искат да обяснят привлекателността на хартията – изненадващо качество, което може да се препише на такъв материал. Може би най-важното е, че тя е нетоксична, евтина и повече или по-малко достъпна за всички.
По-долу ще споделим шестима художници, които изследват радикалния потенциал на хартията, като я насърчават да играе поддържаща роля, която да бъде под светлината на прожекторите.
Роберто Бенавидез
“Най-голямо влияние върху последната и работа има пинятата” обяснява многопластовият художник Роберто Бенавидез. Неговите зверове и демони, направени от папие маше и креп хартия, изтръгнати от “Градината на земните наслаждения” на Йеронимус Бош (1450г.), станаха нещо като вирусно усещане.
Бенавидез оценява хартията заради нейната достъпност и се надява, че другите ще видят в работата му вдъхновение за изследване на средата. “Това е практика, която е много достъпна” казва той. “Не е необходима пещ, леярна или сурови химикали.
Нейт Луис
На пръв поглед работата на Нейт Луис изглежда като украсена с бродерия, а не с хартия и мастило. Неговите нежни портрети и изображения на протестиращите, които се събират по улиците, са нарязани на парчета, пробити с такива плътни и точни шарки, че техните повърхности приличат на берлика.
Понастоящем Луис използва жилище в Дю Дон (студио за производство на хартия и галерия в бруклинския военноморски флот), за да продължи изследването си в зашеметяващото разнообразие на хартията, както и изразителния ѝ потенциал.
Ли Хонгбо
“Китайската поговорка животът е крехък като хартия, остави дълбоко въдействие около мен” обяснява художникът. Ли Хонгбо, които е работил още и като редактор и дизайнер на книги и заглавия като Пълната антология на китайските будистки пейзажи и декорации на китайски антични книги. Добре запознат е с техническите възможности и културната функция на хартията.
Неговите скулптури изискват само два материала-хартия и лепило. Той ги създава като натрупва листове хартия в блок един о един и след това ги залева в определени точки за да създаде модел на медена пита. Хартиените декорации за фестивали в Китай често се изработват с тази техника. Ли използва дървен трион и ъглошлайф, за да изреже хартиения бло по начина, по който друг скулптор може да отреже парче камък.
Неговият Бюст на Давид (2012) е почит към мраморната младост на Микеланджело, но за разлика от оригинала, който само се чувства готов да се движи, скулптурите на Ли са кинетични. Въпреки, че изглеждат статични и неподвижни като мрамора на пръв поглед, тяхната контрукция позволява да се разширят като акордеон и да приемат нови форми, които изкривяват класическата им красота в изненадващи и от време на време гротескни форми.
Джейс Морисън
Джейс Морисън използва папие-маше, за да създаде чертежи с мастило, които експлодират в три измерения. Неговите малки, но сложни скулптури показват монохромни сцени на природата и поведението на животните, които изглежда, че са били осакатени от тетрадката на натуралиста. В “Цвят зелен” от 2007 г. птица се крие зад храст, докато едър хищник точи зъби по нея.
Вдъхновен от ботаническите илюстрации, научната фантастика и високите върхове на Папуа Нова Гвинея, където прекарва детството си, изследванията на Морисън за средата се засилват от чувство на заинтригуваност и любопитство. “Аз виждам моята хартия като детска площадка за идеи” обяснява той. “Мога да изследвам, без да съм твърде съсредоточен-както се чувствам и когато рисувам картини.”
Лорън Клей
За Лорън Клей репутацията на хартията като функционална и тъпа е по-добрата част от нейната привлекателност. “Харесва ми фактът, че хартията е неутрален инструмент.” казва тя. “Това е нещо, което използваме, за да представим предложения и идеи.” В ръцете ѝ хартията се превръща в нещо диво-покрива стени, представлява вихрови мотиви или пък се превръща в тръбни скулптури и става очарователна.
Това е подход, за който Клей разказва, че е задълбочил интереса ѝ към архитектурата. Новата ѝ работа се състои от архитектурни особености, които са се използвали за строенето на средновековни замъци. “Интересувам се да използвам изображения от хария, за да създам илюзия, която променя възприятието за на зрителя за реалното пространство.”
Вал Бритън
Вълшебните скулптори на Вал Бритън наравени от нарязана хартия, мастило и конец, изглеждат като карти, които са избягали от страницата и са полетели. Каскада от 2013-инсталация, която висеше на два от етажите на седалището на Facebook в Menlo Park, се опира на средата на барабан, направена от 500 парчета хартия, свързани с конец.
Бритън, която е учила графика в училището за дизайн Роуд Айланд, е очарована от класическите техники за печат и древната история на хартията. Въпреки това, тя също използва съвременни технологии като лазерно рязане, за да създане много от своите инсталации. “Особено се интересувам от уникалния и чувтвителен потенциал за печат върху хартия” споделя тя. Вал все още проучва всичко, което хартията може да направи. “Този интерес се простира до начина, по който боята се абсорбира от хартията и безкрайните начини, по които хартията може да бъде нарисувана, изрязана, релефна и манипулирана-двуизмерно и скулптурно.”
