Г-н Пачино, как се справяте с теглото на собствените си постижения?
Не знам. Не мисля за това по този начин. Човек си мисли за ролите, които играе, картините, които създава. Искам да кажа, представете си актьор, който казва: ”Не искам да продължавам повече, защото не мога да направя по-добра роля от тази в последния филм, който направих.” Може да оставим нещата да почиват на лаврите си. Знаеш ли, така получаваш хубав голям чек, получваш друга професия… Но по някаква наистина голяма причина аз продължавам да искам да се връщам и да върша именно това.
Вероятно, защото искаш да се опиташ да направиш нещо ново?
Да, ако намеря нещо, за което чувствам, че мога да допринеса по някакъв начин . Това означава, че аз държа „огледалото до природата“, както казва Шекспир. Ако изразявам нещо, което чувствам, то е начин да упражнявам таланта си и да съдействам – да създам роля. Няма да кажа нищо за думата „пенсиониране“, защото това е нещо странно ,за художник да каже „пенсиониране“.
Художникът Кристо казва, че артистите не се пенсионират, те просто умират.
Но има артисти, които са се пенсионирали. Както Филип Рот – направих филм от неговата книга „Смирението”. Той е престанал да пише и е много щастлив! Така казва той. Той излиза и прави това, което иска…Получавате скрипта, трябва да прочетете сценария, трябва да научите сценария. Трябва отново и отново да преминете през този процес…
Но сигурно всички директори искат вас?
Преди Кръстникът, първият кръстник, никой друг не ме искаше. Но Франсис искаше мен! Той просто ме искаше, а аз не го разбирах … Студията не желаеха да работят с мен, никой не желаеше да ми се довери – никой не ме познаваше. Мисля, че когато някой режисьор се интересува, имам склонност да се гледам напред, вместо да се отдръпвам.
Търсите риск, който можете да поемете, предизвикателство, факта, че падате, ставате и продължавате. Защо?
Когато го правиш достатъчно дълго, искаш да си отворен. Не искаш да се затваряш, защото уязвимостта е важна…Както Брехт казва във великата пиеса, която е написал в ранна възраст „В джунглата на градовете“ – един от героите казва: „Човешката кожа е твърде тънка за този свят.“ Така той вижда, че расте по-дебел и по-дебел слой, докато най-накрая не ги усеща повече…
Съжалявате ли за някои от филмите?
Не съжалявам за нищо. Чувствам, че съм направил това, което бих нарекъл грешки. Но всичко, което правите е част от вас. И вие получавате нещо от него. Искам да кажа, идеята и вълнението да бъдеш в такива ситуации и места – те са повече от просто спомени, те формират твоя живот. Така че не съжалявам за нищо.
Дори Междузвездни войни?
Междузвездни войни. Да, това беше първата ми голяма грешка. И сценарий на Терънс Малик? Да, много отдавна Тери искаше да бъда в този филм. Има още една моя грешка. Те са в музея на грешките!
Наслаждавате ли се на този цикъл от живота си?
Знаеш ли, когато си помислиш, чашата е наполовина празна или наполовина пълна. Така е наистина за всички нас. Има дни, в които наистина ми харесва. Но има дни, когато не … Ако бях художник, никой не би ме питал за моята възраст. – Аз съм художник! Мразя да казвам това. Не обичам да казвам това. Това е едно нещо, което научих от рано. Една жена, с която живеех, каза: „Каквото и да правиш, не им казвай, че си художник.” Казах: ,,Знам!” (Смее се) Аз ще избегна това. И аз избягвах това от много години. Нека го кажем така, мисля, че съм художник. Надявам се. Но мисля, че ако бях художник, въпросите щяха да бъдат различни.
Но всички имат един и същ проблем.
Заради визуалното. Заради образа. Това е, защото трябва да се справим с нашия образ, въпреки че играем различни герои, образът винаги е там … Така че това е част от причината да има някаква претенциозност да казваш, че си художник, защото в края на краищата ти си филмова звезда. И това не е наред! И това е претенциозно – ,,Аз съм филмова звезда!” И какво, по дяволите, казваш?
Снимки: Pinterest
