автопортрет на Феликс Надар
Феликс Надар – човекът, който беше фотограф. Роден през 1820г, той искал да стане писател, но се оказало че не му се отдава особено, а и, нека признаем – не с това е известен. Не е известен и със сценариите си, и въобще, с публицистиката си. И все пак бил известен сред френската бохемия (част от която бил и самият той), а негови приятели – едни от най-големите артисти на онези времена: Александър Дюма, Виктор Юго, Юджийн Дьолакроа, Сара Бернар, Клод Дебюси, Жул Верн, Емил Зола и други. Като карикатурист, той се прочул из обществото, а работата му се отдавала до толкова, че се превърнала в негова страст.
Фотографията дошла чак в 30-те му години…
През 1854 г, Надар получил предложение за финансова подкрепа от негов приятел Банкер. Офертата се изразявала в това, карикатуристът да навлезе във фотографския бизнес, който на този етап в процеса му на зародиш и изграждане, започвал да става все по-изгодна инвестиция. Но прехласнат от работата си, Надар прехвърлил предложението към по-малкия си брат, който бил неуспял портретист, често молещ за финансова помощ. В убеждението си, че Ейдриън би се справил, Надар дори го записал на фотографски курсове при не кого да е, а самият Густав Ле Грей – спряган за най-важният фотограф на 19 век, не само заради своята работа, а и заради поколението фотографи, преминали през неговата школа.
Но натиквайки брат си във фотографията, интересът на Надар към новото изкуство се запалил. Сметнал, че по този начин може да усъвършенства създаването на карикатури, комбинирайки двете занятия и за тази цел създал тъмна стая за проявяване в апартамента си. През това време, Ейдриън малко по малко затъвал покрай безотговорността си. Освен че навлязъл до гуша в заеми, той бил и наскоро оженил се, което чисто финансово не улеснило положението. Разбира се, по-големият брат помагал финансово, но класовият процеп между двамата ставал все по-голям. Единият вървял напред, а другият се въртял около собствената си ос, което довело до разединение. Тук трябва да се отбележи, че Надар е само прякор, но остава с времето като прозвището с което свързваме личноста. Друг повод за скандал между братята. Ейдриън настоявал да се нарича Надар младши, докато брат му, разумно не желаел така да се обърква неговата марка – Надар. Би било двусмислено, защото, когато някой казва „Надар”, непременно ще се сведе до въпросът – „кой от двамата?” А пък разликата в таланта помежду им също била голяма. Затова стигнали до съд за прозвището, като делото отнело цели три години, през които, истинският Надар направил едни от най-забележителните си портрети на свои приятели и знаменитости.
Ейдриън спрял да бъде каквато и да е заплаха за брат си. По никакъв начин не можел да спечели делото, бил банкрутирал и продължил да живее живота си с помощите на Надар, чиито портрети остават като пример и до днес.
Абсолютното му новаторство е доказуемо и с това, че той експериментирал с фотографията, като дори снимал от балон във въздуха. Сега, на това му викаме дрон.
Друго важно е и, че Надар не снима каквито и да било хора, а именно парижкия културен каймак на 19 век. Това са личностите, които малко или много са променили френското изкуство, както и европейското. Хора, били важни и за българското културно общество от прехода между 19 и 20 век. Освен превеждани на български, техните произведения са критикувани, рецензирани, възхвалявани. Надар заснема Виктор Юго на смъртния му одър. Тази фотография е истинска история, която ще се носи във времето. Което ми напомня, че можете да станете свидетели на всички тези ознаменуващи фотографията портрети в Националната Художествена Галерия – Двореца до 28 август. Имате време. Заслужава си.
Автор: Пламен Михайлов
