Candido Portinari, Self-portrait, 1957 © Candido Portinari. Private Collection.
Тази констатация не идва единствено от неговата националност, но и от обекта му на работа. Приживе, неговите картини илюстрират изцяло духът на страната в която е роден.
Кандиду Портинари (1903-1962) е роден в Бродовски, малко градче в околията на Сао Паоло. Той е син на италиански имигранти, които дошли в страната в края на 19 век, за да работят във ферма за кафе.
На 15 годишна възраст, той започнал художественото си образование в Рио де Жанейро, а 10 години по-късно, спечелил награда, която му позволила да учи в Европа за една година.
Казват, че чак когато напуснем дома, осъзнаваме колко много го обичаме. Това явно е вярно, след като прекарвайки време в Европа, Портинари решил, че той ще художникът на неговата страна.
Докато бил отвъд океана, той се натъкнал на авангардни направления като експресионизъм и кубизъм, а техниката която развил, била напълно достатъчна в изпълнението и на други модерни стилове.
Представяме ви пет картини, които показват красотата в стила му.
Танц в околността (1924)
Тази картина е нарисувана, когато Портинари бил на 20 годишна възраст и е първата, която той продал. Тя била предвестник на бъдещия естетичен избор на артиста. Можем да видим на платното семпло парти с танци и музика.
Косачи на кафени зърна (1935)
Тъй като бил роден в такава ферма, тази обстановка често се повтаряла в неговите картини. Тук той изобразява ежедневния тежък труд на мъжете и жените на плантацията в неговия град. Това е реалистичен и едновременно символичен портрет на онези времена, когато кафето било „зеленото злато” на Бразилия.
Футбол (1935)
Не случайно Бразилия е популярна като страната на футбола. Независимо дали е малък, или голям град, винаги може да видите как деца играят с топка. Възможно е на тази картина Портинари да възпроизвежда свой спомен.
Чориньо (1942)
Това е много популярен бразилски ритъм. Възниква около 19 век и е композиран от флейта, китара и укулеле. Портинари портретира музикантите заедно, но в други негови картини може да бъдат видяни и поотделно. Изглежда, тази картина е повлияна от кубизма.
Мъртво дете (1944)
Портинари не се фокусира върху музиката и игрите единствено. Също така рисува и страдание: картината „Мъртво дете” е най-силното възпроизвеждане на широко популярен феномен от неговото време, а именно – селското изгнание. За хората, живеещи в североизточната част на страната, където почти няма вода, било нормално да търсят по-добър живот чрез преселване. Пътят бил труден, а бедността огромна. Много хора умирали, особено деца и животни. На картината може да се види трагедията от загуба на дете.
Портинари умира през 1962г, натровен от мастилата с които рисува.
