Всички очакваме събитията в Пловдив през следващата година, когато тя ще бъде Европейска столица на културата. Нека сега обаче се отправим към друг град, който бе средище на изкуството през 2013г. – слънчевата Марсилия. По цялото протежение на бреговата му линия скулптурът Бруно Каталано разположи десетина бронзови фигури в човешки размер. Озаглавени “Пътешествениците”, сюрреалиситчните скулптури изобразяват хора, от чиито тела големи части просто липсват. Те сякаш предизвикват гравитацията със своята лекота и ефирност, която контрастира с екзситенциалния замисъл на творбата.
Роден през 1960г. в Мароко в сицилианско семейство и отраснал във Франция, Бруно първоначално се насочва към съвсем различно поприще – става моряк на кораб когато е на двадесетт. Номадският начин на живот е основно вдъхновение в работата му като артист. Това ясно личи в цикъла марсилски скулптури. Те се занимават с темите за миграцията странстването от място на място. С тях той изследва идеята за дома, принадлежността, изгубването и опита от това да бъдеш “гражданин на света”. Всяка фигура носи в себе си куфар, който сякаш притегля надолу, но същевремнно е и единствената им опора.
Пленителни в артистичен, технически и символен аспект, големите празноти в телата на пътешествениците оставят много на въображението. Някои от фигурите изглежда сякаш изчезват в пространството, докато други все едно се материализират току – пред очите ни. Противно на всеобщото схващане, че пътуването ни обогатява и разширява кръгозора, Катално тъгува от усещането как всичките му пътувания го оставят с празното чувство, че част от него липсва и никога няма да се върне обратно.
Във “Фрагменти” ефектът на ефирна безплътност е използвана най-пълноценно – три скулптури сякаш се разпадат, за да създадат едно единство. Странстващият мъж изглежда крехък, отделните му части деликатно се придържат една към друга. Той губи все повече и повече от себе си, докато накрая от него остават единствено две стъпала и една чанта.
“Вихини” въплъщава образа на пътуващата бизнес – дама. Тя изглежда загубена в мислите си, погледът й се губи в далечината, някъде напред в пространството, както на повечето други фигури.
Може би най-разпознаваемата и известна скулптура е тази на странстващия Ван Гог, вдъхновена от уморения от живота художник.
Скулптурите на Бурно Каталално показват как умелото използване на негативното пространство и работата с илюзията за нестабилност спрямо гравитацията могат да бъдат изключително въздействащи. Уникалното скулптурното изпълнение привлича аудиторията с експресивното си въздействие. Зрителят лесно може да проектира собствената си история и има възможност да изследва авторефлексията на ролята да бъдеш “гражданин на света”.
https://www.youtube.com/watch?v=HH28byfcdUY
