Фестивалът в Кан: Кейт Бланшет повежда движението за равнопоставеност

По време на пресконференцията на 71-вото издание на Филмовия фестивал в Кан репортер се обърна към единствено към мъжкото представителство на режисьорите с въпроса “Защо филмите все още имат значение”, Кейт Бланшет се намеси саркастично с отговора:

“Също така и актрисите”. “Недей да отговаряш на това, защото не знаеш как да отговориш” – продължи тя, съпроводена от нервен смях сред публиката.

В продължение на десетилетия Холивуд в пренебрегваше, подценяваше и оказваше тормоз над жените, но тази тенденция няма как да продължи, след като движението #MeToo достигна своя пик, а Кейт Бланшет оглавява тазгодишното жури.

Тя определи сарказма за тон на изявата пред медиите във вторник. Като дванадесетия поред президент на комисията от женски пол, актрисата трябваше да отговаря на въпроси, насочени предимно около половата дескриминация на фестивала и проблеми, по които самата тя няма пряко отношение и връзка. Но това не спря носителката на Оскар да заема адекватна позиция пред медиите, което само показва колко правилно е било решението именно тя да бъде председател на тазгодишите награди.

Въпросите, разбира се, гравитираха около решението журито да бъде оглавено предимно от жени. Това бе видяно от някои медии като тенденциозна реакция спрямо наболелите проблеми. Фактите обаче оспорват тези нападки. Освен актрисите Кристен
Стюарт, Лейда Сеу, режисьорката Ава Дюверней и певицата от Бурунди Каджа Нин, негови представители са и тайванския актьор Чанг Чен, руския режисьор Андрей Звягинцев, фреснкия режисьор Робер Гедигян, канадския режисьор Дени Вилньов.

За  това пък едва три от общо 21 селектирани филма са режисарани от представителки на женския пол. “Преди няколко години те бяха само два, а комисията за подбор има повече жени откогато и да било, което само показва, че призмата, през която се оценяват филмите, предстои да бъде променена. Тези неща обаче няма как да се случат за един ден.  Дали се надявам да видя повече участващи в наградите жени? Със сигурност! Дали очаквам това да се случи в бъдеще? Силно се надявам.” – коментира Бланшет.

“Оценяваме това, което имаме пред нас, тази година, това е нашата роля през следващите две седмици”- разказва актрисата. – “Не гледам на режисьорите като корейски, ирански, дали е жена или транссексуален. Нямаме нито един транссексуален в селекцията?Ние вече сме се провалили.” – иронизира тя. – “Работим с последно създадените продукции и наша роля, като професионалисти в бранша извън фестивла, е да работим в посока положителна промяна.”

Движението #MeToo , работи върху равнопоставеността между половете  и застава срещу сексуалния тормоз във филмовата, а и редица други индустрии. След като през последната година предизвиква огромен отзвук, няма как да не бъде зададен въпроса: “ще окаже промени върху наградите и индустрията изобщо.?”

“За да настъпи трайна промяна, тя трябва да бъде осъществена чрез конкретни действия – не чрез генерализация, не чрез потискане. Става дума за преодоляване на различията между половете, расовото неравенство и спомагане неговото разнообразие да не бъде пренебрегвано. Трябва да се работи и върху качеството. Разбира се, това вече се случва и в много други индустрии”. – разказва Кейт Бланшет пред медиите.

Движението  оказва своето влияние върху наболелите проблеми, но не то е причината жени да участват в надпреварата за Златна палма като режисьори. Те са тук като творци, не заради своя пол. Журито е категорично, че  ще бъдат оценени именно в ролята си на такива.

Никой, дори и филмовата икона Жан Люк Годар, който участва със заглавието “Книга на образите”, ще получи каквито и да е преференции заради името си: “Това е идеята на равнопоставеността, нали така”? – коментира Бланшет пред пресата – “Да премахнеш имената зад заглавията на филмите. Трудно е, когато става дума за някого, оказал такова силно влияние върху киното и върху отделните членове на журито. И този някой да продължава да експериментира. Но аз съм сигурна, че независимо дали ще получи Златна палма или не, той ще продължава да оказва влияние“.

Най-трудната част за журито е да оценява наред с други артисти. Това е най-предизвикателният момент за всички тях. Да се избере “най-доброто” в тази сфера винаги е в известна степен субективно. “Без да сме водили нито един разговор относно филмите, съм убедена, че ще имаме разногласия “ – коментира председателя на журито – “най-вълнуващото около фестивала в Кан е, че първо имаме състав от професионалисти в журито, след това рекацията на критиката и публиката – всяка една от тези групи може би ще има различни предпочитания.”

“Станах част от журито заради възможността за диалог между публиката и критиката” – задава сама и отговаря на логично последвалия въпрос. –  самата актриса споделя, че никога не се е вълнувала толкова от самата награда. За нея по-голяма интерес представляват филмите, които получават своето признание извън нея.

 “Атрактивността на фестивала, освен външния блясък, винаги е била и неговата творческа зрелищност, хумор, joie de vivre, неговият дисхармоничен чар”. – завършва Кейт. Фестивалът в Кан може би ще загуби досегашния си блясък на червения килим по отношение на акцента върху  привлекателния външен вид и облекло на жените, които не са на фокус в момента в контекста на сегашните културни проблеми.

Създаването на изкуство няма как да бъде получи хармонична ответна реакция от всички. Винаги ще има несъгласие и разминаване. – “При противното светът би бил твърде скучен”. Фестивалът обаче трябва да се провежда и да бъде наслада за публиката по един равнопоставен, честен и справедлив спрямо участващите начин.

 

 

vanityfair