Английската викторианска художничка Джулия Маргарет Камерън (която всъщност е родена в Индия и е израснала във Франция) е станала незаменим представител на фотографията в епохата на Прерафаелита. Джулия създава портрети с дълбока чувствителност, белязани от драмата, които тя може да управлява във всяка сцена. За разлика от художниците, които започват кариерата си много рано, Джулия Маргарет Камерън започва художественото си пътуване едва на 48-годишна възраст.
Всичко стартира, когато нейната дъщеря ѝ подарява фотоапарат. Джулия става отдаден фотограф и започва да пресъздава сцени, отнасящи се до митологията, литературата и историята, тенденции, приближаващи се до Прерафаелитското братство. С няколко думи, движението е за връщане към природата и начин за създаване на изкуство, което се противопоставя на забързания ход на индустриализацията. Техният стил е вдъхновен от италианските ранни ренесансови художници, като например Ботичели.
На снимката тя възстановява трагедията на Уилям Шекспир, един от любимите автори на Прарафаелитите. Тук се представя разделянето на царството на крал Лир между дъщерите му Реган и Гонерил, и лишаването на тяхната сестра Корделия от наследството.
Фотографиите на Джулия се отличават с прецизност на детайлите. Тя ангажира приятели и семейство, дори слугите си да бъдат нейни модели. Една от племенниците ѝ Лаура Гърни Троубридж, споделя, че леля ѝ е непредсказуема и че никога не знаят какво да очакват от снимките ѝ. Доверието, обаче, е абсолютно – когато Джулия поиска да бъдат неподвижни, те го правят, дори това да отнема няколко часа. Изключително добра в работата си, тя създава здрави връзки с много хора. Нейните фотографии включват знаменитости, художници и учени.
Темата “Крале и кралици” е повтаряща се в творбите на Камерън. Разбира се, както е обичайно в това време, крал Артур е често срещан образ и в нейното изкуство. Тя получава поръчка от поета Алфред Тенисън, който е написал книгата “Идилии на краля”, базирана на легендите за крал Артур. Той я е помолил да направи илюстрациите на книгата. Джулия създава 25 фотографии, придружени със стихотворения. Тя полага много усилия, за да постигне добър резултат. Използва плат, поставен върху обектива, за да създаде “мъглива атмосфера” и обръща голямо внимание на костюмите.
През 1864 година, когато тя започва да се занимава с фотография, Джулия става член на Фотографско общество в Лондон и Шотландия. Година по-късно тя прави първата си самостоятелна изложба в музея Victoria & Albert.
Камерън използва елементи от театъра, като костюми и комплекти, за да направи снимки, разкриващи истории и позволяващи на зрителя да се потопи в представения свят.
Едно от най-интересните неща в работата на Камерън e начинът, по който тя гледа на грешките и дефектите в творбите. Критиците по това време смятат, че е задължение фотографите да премахнат всички дефекти в произведенията си, но това не й прави впечатление. Петната и драскотините по изображенията стават част от естетиката в творбите на Джулия.
Работата ѝ залязва когато се премества със семейството си в Шри Ланка през 1875 година. Липсват материали за разгръщане на фотографиите й, както и това, че не може да се впише в новата общност. Независимо от това, тя оставя впечатляващ брой фотографии, които са съхранени внимателно, благодарение на което, ние можем да ги видим и днес.
Джулия умира през 1879 година и нейната биография е публикувана за пръв път след седем години от племенницата ѝ, майка на известната писателка Вирджиния Улф.
