Как да пътуваме във времето?

Да пътуваш във времето – способност, която всеки би пожелал. Вече е възможно. Как? Това ще разкрием в този материал. 

Не става въпрос за някакви ритуали или действия, които трябва да изпълним, за да се пренесем в друг момент. Всъщност, излъгах – става въпрос за действие – трябва да гледаме. Трябва да гледаме това, което прави Стивън Уилкс. А той е магьосник. Магьосник, който обаче не борави с магическа пръчка, а с фотоапарат в ръка. Логично, той е фотограф, като негови снимки са пръснати из немалко значими музеи, както и из известни списания като Нешънъл Джиографик. 

През 2009 година Стивън решава да опита експеримент. Прецедент, чийто изход е неясен – може да се окаже както изключително успешен, така и пълен провал. За щастие, резултатът е повече от впечатляващ. Чрез неговата фотография е напълно възможно човек да се пренесе в няколко момента едновременно, а за да се случи това просто трябва да погледнем дадена снимка, която е сътворил (а тя всъщност е съставени от още стотици други такива). Философски погледнато, ние пътуваме във времето. Светът е съществувал и преди нас, ще продължи и след нас. Ние сме просто гости. Колкото до времето, то е твърде сложно понятие, което дори най-напредналите учени и философи не могат да разберат напълно. И все пак представата за времето е главното в тези снимки.

Процесът, който следва Стивън Уилкс е следният: избира точно място, на което поставя своята камера. В рамките на 15 до 30 часа прави стотици снимки. По-късно премахва повечето снимки, като запазва само около 50. Накрая ги наглася по начин, по който да изобразяват постепенно цялото денонощие. Шедьовърът е готов. 

Уилкс засяга теорията на Айнщайн, който твърди, че миналото, настоящето и бъдещето са просто една изключително добра илюзия. Е, благодарение на Стивън Уилкс, миналото, настоящето и бъдещето са обединени в едно цяло, което, учудващо или не, създава впечатлението, че по този начин времепространството изглежда много по-завършено, отколкото когато е разделено на три. Мисли, които няма как да не ни насочат към думите на Айнщайн.