снимка: БНР
Стефан Цанев е символичен български писател, драматург и поет. Роден е в село Червена вода, Русенско на днешната дата, 7 август, преди 82 години. За тези години е оформил богатото си творчество, съставено от стихове, драми, публицистика, проза, пиеси и текстове за деца. Произведенията му са превеждани на всички европейски езици, както и на китайски, монголски, арабски и иврит. А някои от пиесите му са играни в голяма част от европейските знакови градове.
„Като всички литературни и граждански феномени, и делото на Стефан Цанев може да бъде съдено, преценявано и оценявано по различен начин. Така е ставало неведнъж в дълголетното му литературно битие – така става и днес пред очите ни“. Това споделя журналистът и писател Димитър Бочев, пред онлайн изданието kultura.bg.
Г-н Бочев също допълва, че личностно е свързан със Стефан Цанев от един техен общ приятел – Георги Марков, който е смятал българския писател и драматург за изключителна находка за страната ни. Димитър Бочев също е на това мнение, като определя творчеството на Стефан Цанев за неповторимо, особено на фона на „бездушния и клиширан език“ , който е непрестанно използван през годините от други автори. Журналистът напада критиците на Цанев, като едновременно с това го възхвалява, заявявайки, че за разлика от тези, които критикуват дейностите му, той вече е влязъл в класиката, най-вече чрез поезията си.
В личен план Стефан Цанев е женен за актрисата Доротея Тончева. За децата си разказва, че са в чужбина и че не смятат да се връщат в България, защото няма преспективи, въпреки че силно я обичат. Самият той споделя в интервю пред БТВ, че не се чувства особено уютно в София. Разказва, че всичко е прекалено забързано, хората са загубили човечността, а анонимността излиза на преден план. Не така обаче стоят нещата според него в селищата и по-малките градове. Все пак, докато е в столицата, той разчита изключително много на приятелите си.
Георги Марков – вече покоен български писател, театрален и филмов сценарист, публицист и дисидент, но на първо място – добър и уважаван човек, бе близък приятел със Стефан Цанев. Относно една от най-знаковите пиеси на Цанев, Марков въодушевено коментира: „Спомням си, че пиесата ме разтърси от дъно. Малко е да кажа, че бях във възторг от онова, което Стефан Цанев беше написал“.
Изключително ярка част от творчеството на бележития български писател и поет са 4-те тома „Български хроники“. Историческите книги имат за цел да разкажат възможно най-голяма част от българската история, да научим и за това, което отсъства от учебниците по история, защото е очевидно, че имаме повече от впечатляващо минало, но също толкова очевидно е и че голяма част от българския народ не познава пребогатата история на страната си (или поне не я познава достатъчно добре).
Стефан Цанев живее вече 82 години. За този немалък период той е станал свидетел на множеството процеси както в страната ни, така и по света. Опитът му е изключително сериозен, а мъдростта му е сравнима с тази на най-значимите философи по света. Той не се страхува от смъртта. “Смъртта трябва да се приема философски, защото в противен случай бихме се побъркали при мисълта за края на битието ни”, разказва той пред Bulgaria ON AIR. Също допълва, че, в крайна сметка, почти всичко се оказва просто суета и илюзии.
На въпроса коя е любимата му собствена творба, Цанев отговаря пред OFFNews по следния начин: „Романът „Мравки и богове“. Това е своеобразен свод на моите философски и поетични виждания, на моите теми и сюжети, станали зародиши на повечето мои пиеси, там е дори и началото на „Български хроники“. Но обикновено авторът греши в своите самопреценки“.
Стефан Цанев е символична личност за България. Вече си е осигурил място в историята на страната ни не само чрез своите стихове и пиеси, но и чрез това какъв човек е. Това потвърждават хора като Георги Марков, това потвърждават и наградите, присъдени на Цанев, които са никак не малко: Награда за поезия „Пеньо Пенев“ (1988), Национална награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ (1992), Национална награда за литература „Иван Вазов“ – за цялостен принос към литературата (2004), Национална награда „Христо Г. Данов“ – за „Български хроники“ и за цялостен принос към българската книжнина (2011) и Награда „Орфеев венец“ – за високи постижения в съвременната поезия (2012). Освен това е и удостоен с орден „Стара планина“ I степен – за цялостен принос към българската култура (2006) , а от знаковата дата – 24 май (през 2011) е почетен гражданин на Балчик.
Ние от екипа на Sofiapress благодарим на Стефан Цанев за това, което е дал на България, и отправяме искрени пожелания към него.
