Замисляли ли сте се някога защо сърцето е символ на най-искреното и дълбоко чувство-любовта? Най-специалният мускул в тялото ни винаги се е свързвал с чувствата и емоциите, които изпитваме, макар те реално да се генерират от съзнанието. Формата на сърцето е призната в целия свят като символ на любов и привързаност, но историческият му произход е труден за установяване.
Една от най-известните теории е теорията за лебедите, които избират партньора си веднъж и завинаги. Те се отличават със своята преданост и вярност към партньора. И когато гледате как два лебеда плуват един към друг, пред очите ви се разкрива именно формата на символа сърце, образуван от главите и шийте на лебедите.
Една много различна версия за произхода на символ сърце идва от Древна Индия. Там символът сърце за индийците първоначално е означавал изображение на мъжката и женската аура. Те знаели и вярвали още преди стотици години, че човека има своя енергийна аура. И съответно, когато мъжката и женската аура се сливат в едно, възниква това светло и красиво чувство, което ние наричаме любов.
Друга интересна версия за възникването на символоликата на сърцето е от античността. В Древна Гърция и Древен Рим хората много са харесвали растението бръшлян и се възхищавали на неговата способност да обвива всички предмети, които се намирали край него. Именно заради това му качество те са изобразявали листа от бръшлян върху гробовете, като символ на вечна любов. А листата на бръшляна имат форма на сърце.
Всъщност символът на сърцето е познат на човечеството още 3000г. пр. Хр. и произхожда от историята за Адам и Ева. Смокиновите листа, с които телата им са прикрити, символизират едновременно похотта и невинността им. Според мнозина изборът за смокиновите листа не е случаен, а се опира именно в сърцевидната им форма.
Египтяните също съзрат в сърцето нещо повече от мускул, който снабдява организма с кръв. За тях сърцето е център на емоциите и разума. За египтянина в сърцето са заключени всички добри и лоши дела, извършени приживе. То е не само вместилище на жизнената сила, но и източник на добрите и лошите мисли, а понякога – олицетворение на съвестта. След смъртта оставят сърцето в тялото на покойника при мумифициране.
