Да направиш хубава снимка не е проста игра. Фотографията е изключително изкуство и сила в ръцете на този, който снима. Често фотографите се оказват в лабиринт от кадри, които могат да бъдат подбрани с много прецизност и ясен поглед само от професионалист. Снимането е магия, която е способна да внушава, да разкава истории, дори да отваря хоризонти за иначе невидимото, а привидно видимото.
В Париж има много галерии за съвременно изкуство, както и огромен избор от класически музеи и изложби, които спират дъха с мащабите си и колекции. Разбира се има и много галерии, чиито акцент пада върху върху представянето единствено на фотография. Така, в един чудесен ден, изпълнен със светлина която облива красивата архитектура и озарява просторното и магическо небе на Париж, скитайки в меката зима на месец Януари, открих дълго търсеното от мен място – фонадация Henri Cartier Bresson.
Фондацията е създадена малко преди да почине Анри Карие Бресон, след много усилия и борба. Целта им е била да излага всякакви фотографи и да бъде отворена към различното и новото изкуство.
Оказа се, че изложбата е на Мартине Франк. Посрещна ме страхотна зала, в която имаше прожекция на филм за творчестовото на фотографката. След прожекцията отворих друга врата и попаднах в друга просторна и специално направена за фотографии галерия. Там бяха експонирани много голяма част от работите на Мартине Франк, която е правила през годините и в различни периоди. Някои определят фотографката като една от най-добрите в света. В нейната работа личи персоналната връзка, която има с обектите които снима. Подредбата беше изящна, освен че импонираше точно на времето, в което тя е пътувала и снимала, описанията и светлината поставяха акцентите върху художетвената част на работите и всеки детайл се отличаваше достатъчно ясно, за да въздейства силно върху зрителите. Черно – бели кадри разказват за пътувания, срещи и случки. Впечатляващи са снимките заснети в ателиетата на някои от известните художници и скулптори, които тя успява да улови по време на работа. Във фотофрафиите се усеща лекотата и в същото време деликатно се разкриват нотки от настроението на художникът пред обектива.
Мартине Франк е родена в Антверпен, но е израстнала във Великобритания, в семейство на ценители и колекционери на изкуство. От дете има подчертано отношение към скулптурата. По-късно следва история на изкуството. Фотографката осъществява много пътувания, някои от които в Ориента, където се влюбва във фотографията и я открива като свое призвание. Когато се завръща обратно в Париж започва да снима и работи с различни списания като: Life, Sports Illustrated, The New York Times и Vogue . Тя прави репортажи и портрети на много художници… През 1970 г. се омъжва за Анри Картие-Бресон, който я насърчава да следва собствения си път.
‘‘За да бъдеш фотограф, имаш нужда от добро око, чувство за композиция, състрадание и чувство за ангажираност. ”
Да успееш да уловиш всеки ъгъл от необятната красота или някое лимонено слънце е задача с повишена трудност. Игра, която не е за всеки. В съзнанието на снимащия скитат идеи, а понякога бива свидетел на множество събития и случки. Майсторството е да хванеш времето и да го запечаташ с въображението, съзнанието и да го влееш в апарата. Там – където всичко е кратък момент- в снимката, започва мисълта, жаждата за точност и композицията. Именно смесицата от фантазия и реалност, обогатяват и създават фотографията. Там, в нашите полета на съзнанието, някои- запълнени с информация, а други интуитивно развиващи своите послания, се ражда новата идея.
Снимки: Карина Попова
