С писмото, което успява да изпрати от затвора, кюрдската художничка и активистка Зехра Доган благодари на графити артиста Банкси. Със своята работа, която изрисува в центъра на Манхатън през март тази година той протестира срещу несправедливото й осъждане на затвор.
Изглежда, поне един човек знае как да влезе във връзка анонимната легенда на графити изкуството Банкси – това е затворената в турски затвор само заради една своя картина Зехра Доган. Преди броени дни той качи на акаунта си в инстаграм написаното на ръка от нея писмо.
Художничката излежава почти тригодишна присъда. Поводът за нейния арест става… Картина. В нея тя изобразява разрушения от навлизането на Турските специална отбрана за сигурност кюрдски град Нузайбин. Турските флагове, изрисувани да висят от бомбандирани сгради, веднага привличат вниманието на правителството. Не минава дълго време и Доган е арестувана, докато седи в кафене през юли 2016г.
В дългата си почти две страници обръщение към Банкси, което е съкратено и преведено, за да бъде достъпно в социалните медии, тя описва трудните условия в затвора и обстоятелствата около продължаващия граждански конфликт в Турция.
“Пиша ти това незаконно писмо от тъмница, чиято дълга история е пропита от кървави мъчения. Използвам думата “незаконно”, защото имам забраната да комуникирам. Не мога нито да провеждам телефонни разговори, нито да пиша писма, затова и изпращам писмото си по нелегален начин.”
Тя описва как ежедневието им протича, водено от идеята, че никой не никой не ги забелязва, че са прави в своята кауза, но са смачквани, унищожавани и избивани масово: “Дори и все пак да ни виждат, никой не прави нищо, всички предпочитат да запазят мълчание. Ние живеем в една фикция, в нереален живот. Освирепяваме от ужасния звук на хилядите бойни самолети, които прелетяват над нас и бомбандират красивите ни земи. Чуваме ги в продължение на поне час на ден и знаем и знаем, че в този момент бомбите се спускат върху нашите сестри, братя, роднини съвсем на близо до нас. Трудно ми е да ти опиша какво е чувството почти всеки ден да прочиташ във вестник как някой, когото познаваш, е бил убит.”
Към края на писмото Зехра специално благодари на Банкси(и на Борф, с когото той колаборира) за графита им в Ню Йорк, с който протестират срещу нейния арест. През март тази година уличният художник показа публично своята работа, чрез която се застъпва за затворената кюрдска художничка.
“Ние, в затвора, успяхме да видим вашата колаборация, посветена случилото се в Нузайбин и на моя арест. Тя протестира срещу цялата затворническа система. В момент на песимизъм успяхте да направите мен и моите приятели тук безумно щастливи. Далеч от събитията тук това бе най-добрият отговор срещу проклетия режим, който дори не е способен да допусне извън цензурата си една картина.”
Графитът бе изрисуван върху стените на сграда в центъра на метрополиса. На бял фон изпъкват черни черти, които изброяват всеки един от дните, в които Зехра Доган не е била на свобода. В долният десен ъгъл чертите се превръщат в решетки, зад които се вижда лицето на художничката. Над тях с видео инсталация е прожектирана нейната собствена картина, заради която бива осъдена.
Не е изненада, че освен всичко, смелата артистка е и писател и говорител на информационна, занимаваща се с защита правата на жените в Турция. Освен това е удостоена с наградата за журналистика “Метин Гьоктепе” за поредицата си от репортажи, документиращи живота на жени от малцинството язиди, избягали от територията на Ислямска държава.
