Утвърждаването на плаката като свеж, креативен медиум между продукт и потребител е логичен резултат от бума и развитието на консуматорското общество. Технологичният напредък дава възможност едно изображение многократно да бъде дублирано за относително нисък бюджет, което предпоставя бързите темпове на еволюция през визуалната реклама през 20-ти век.
Художниците се ориентират към предимствата на епохалната и енергично случваща се комерсиализация. Иновативният потенциал за създаване на плакат с качеството му да се разпространява бързо и да бъде достъпно до широка маса от хора превръща постерите в нова, креативна форма на изразяване.
Отстоявайки националната си независимост през 1918г., Полша има амбициите да се утвърди като културна сила. Изгряващият жанр на плакатния дизайн се превръща в мощен стимул за изразяване на полската артистична младеж. Първата международно изложение за плакатен дизайн се провежда още през 1898г. в Краков под патронажа на австро – унгарските власти. Полските артисти са вдъхновени от идеята да интегрират динамично променящите се форми на европейския авангард с тяхната полска визуална идентичност. Хода на историята съвпада обособяването на плаката като нова революционна форма на естетика с триумфа на полската културна и национална независимост. Полският плакатен дизайн е свидетелство за креативната енергия и желание за самоопределение на страната.
Трагично е да се проследи как този артистичен ентусиазъм е прекъснат от нацистката окупация по време на Втората световна война. Тя остава неизтриваем отпечатък за ужас и насилие. След което пък през 1945г., когато става част от СССР, в страната е наложен тоталитарен режим. Иронично обаче плакатният дизайн продължава да се развива и процъфтява. Индустрията попада под държавен контрол и целта на плакатното изображение престава да бъде комерсиалната цел на рекламата. Творците са принудени да се опитват изпълнят задачата да разпространяват социалните послания на партията и в същото време безпроблемно да използват артистични подходи, които не са в разрез с идеологията. Често твърде смели със своята абстрактност и експеримент, особено през постсталинистката златна ера, полските артисти успяват да внедрят техниките на западната капиталистическа реклама, за да създават визуални тоталитарни послания.
Дизайнерите имат най-широко поле за действия в областта на филмовата продукция. Полските филмови плакати концентрират есенцията на черно – бялото кино в изчистени форми, графични изображения и текст. Предпочитани са техниките на колажа, изрязването и фотообработката, за да се постигне провокиращ сюрреалситчен ефект. На фона на цензурата и забраните на режима, полският плакат е една малка, но жизнена творческа искра.
Процесът на работа е специфичен – на художниците никога не биват показвани предварително филмите, за чието визуално представяне са наети. Те разчитат единствено на заглавието, според което се стремят на база асоциации да създадат специфичната атмосфера.
Холивудската стратегия водещите актьори агресивно да биват поставяни като акцент в средата на плаката е напълно игнорирана от полските дизайнери, които създават своите композиции по напълно различен принцип. Вместо това текстът и актьорите в плакатите са използвани като средство да се създаде балансирана структура, в която отделните елементи се намират в хармонично разположение по между си.
Хенрик Томашевски, който става носител на пет награди на Международното плакатно биенале във Виена през 1948г., е една от водещите фигури в жанра. Той завършва Варшавската академия за изкуства, където по-късно започва да преподава като професор. Вдъхновили няколко поколения млади художници, неговите плакати получават международно внимание поради специфичния художествен подход, който Томашевски използва.
Голямо предимство за плакатните студиа е, че не са притискани да финансовото условие за печалба – филмът, който презентират, да се продава и да носи приход. Положение, което със сигурност им дава свобода да бъдат креативни и да не се съобразяват с изискванията на рекламата. Въпреки това ситуацията определено има и своите минуси – Полското водещо училище и изобщо гилдията на плакатния жанр се намират под контрола Държавната полска филмова комисия.
отново плакат на филма “Римска ваканция”, холивудски вариант, 1953г., източник: cinemaposter.com
Интересно е да се сравнят филмови плакати, създадени в условията на тоталитарен режим и контрол в съветска държава и такива, чиято направа е обвързана с идеята за печалба в Холивуд. Няма как да не се отбележи поетичната интензивност на полските творения, създадени от иновативни творци като Ерик Липински, Виктор Горка, Роман Киселивиц. Те са като избуял случайно бъг в системата! В сравнение с тях работата на холивудския пионер и утвърдил основните компоненти в жанра Сол Бас изглеждат неоригинални и бедни стилистично.
Полският филмов плакат преминава повече към създаването на некомерсиално изкуство, отколкото се доближава към своето първоначално предназначение да служи като реклама в киноиндустрията. Изпълнена с алюзии, мистериозна и наситена откъм символика, визуалната наситеност на полската школа се запазва актуална и вдъхновяваща и днес.
