Смъртта е интригуваща тема в творчеството на много артисти. Често, дори бива представена като персонифицирана сила, “Грим Рийпър”, която се явява да вземе душите на своите жертви, а хората се опитват да я избегнат, служейки си с подкупи и трикове.
Картината, която днес ви представяме е нарисувана от Густав Климт през 1911г. Две години преди светът да бъде разпален от войната и преди смъртта на Климт, причинена от испански вирус. Иронично, смъртта в изобразителното изкуство е най-често свързана със средновековното представяне на чумната епидемия.
Но този случай е различен. Тук, смъртта се взира в живота със самодоволната си усмивка. Срещу нея – голи тела са сгушени, заобиколени от цветно изобилие. Презентирани са всякакви поколения, като на картината има както бебета, така и възрастни жени. Този подход символизира непрекъснатият житейски кръговрат. Смъртта може да отнема живота от отделни индивиди, но не може да отнеме живота по принцип, човечеството. В картината, изображението представя универсална алегория, чрез която Виенският художник дава пример за цикличността на живота. По време на Великата война, по неизвестни причини, Климт прерисува картината. 1915г. също е и годината в която майка му умира. Фигурата на смъртта е сериозно променена, както и самите хора. Фонът пък е почти изцяло прерисуван.
Обектите са нарисувани по много декоративен начин, което е типично за Климт, а също може да се види и ехото от неговия “златен период”, най-известна картина от когато е “Целувката”. През 1903 година, Климт пътува два пъти към Равена, където посещава музайките на Сан Витале. Техният Византийски стил вдъхновяват твореца. В картината “Живот и смърт” може да се видят черните кръстове на одеждите на смъртта, които са в тотален противоречие с цветната палитра на живота, в случая, човешките фигури.
През 1911г, Климт спечелва конкурс в Рим с произведението, като се превръща в една от най-важните му творби. Той разказва, че е избегнал страшния и отблъскващ образ на смъртта, за да покаже именно смъртността като нормална част от живота. Кръговратът не може да бъде прекъснат и всичко е едно цяло – младостта, красотата, надеждата и … приемствеността.
Автор: Пламен Михайлов
