Танцът със смъртта е доста странно игрово съчетание между хора и скелети. Може да помислите, че става въпрос за някаква сцена от хорър филм, но изненадващо, това е средновековна алегорична концепция за всеобхватната и изравняваща сила на смъртта. Танцът на смъртта е литературно или изобразително представяне на шествие или танц на живи и мъртви фигури от всякакъв ранг, от папа и император до дете, чиновник и отшелник. Всички те биват съпровождани до гроба.
Чрез тези произведения, на хората им е напомняно за крехкостта на живота и колко незначително е суетенето около земния ни път.
Танцът на смъртта произхожда от стихове в края на 13-ти и началото на 14-ти век, които съчетават основните идеи на безпристрастността на смъртта. Този мотив става популярен и поради случващата се тогава епидемия на “черната смърт”, а също и вследствие на Стогодишната война между Англия и Франция (1337-1453).
Най-ранният познат пример с Танцът на смъртта е серия от картини (1424-25), изрисувани из Гробището на невинните в Париж (най-голямото парижко гробище през онези времена). На тях е изобразена цялата църковна йерархия, която бива ескортирана в отвъдната посока от скелети. През 1699г. “Танцът” е разрушен, но съществуват репродукции на френският артист Гай Мершант от 1485г.
През 1523-24, немският майстор Ханс Холбайн младши, създава поредица от рисунки, които и до днес, вероятно са кулминацията в еволюцията на Танцът на смъртта. На по-късен етап, те биват гравирани и публикувани в Лион през 1538г, от Ханс Лютселбургер. В творбите на Холбайн, смъртта е също толкова агресивна и страшна, но този път това не се изразява чрез танц, а с нейната поява в ежедневието на хората.
Тази концепция за смъртта изгубва чара си след края на ренесанса, но темата като цяло, остава в изкуството по един или друг начин и след това. Една от най-добрите й употреби, а може би и пик в нейната визуализация, достига във филма на Ингмар Бергман от 1957г. – “Седмият печат”.
Автор: Пламен Михайлов
