Боян БОЙЧЕВ
Една публикация взриви социалните мрежи, предизвика много коментари и по медиите. Известният блогър сириецът Дахер Ламот, който живее в България, защити българската литература по начин, по който българин не съм чувал да го прави през последните години. Той пародира тезите на идеологическите глашатаи и политически естети на неолиберализма (наречени от автора “умните и красивите”), които се опитват да омаловажат и преиначат творчеството на някои от най-големите български писатели само защото не се вписват в рамките на налагания през последните 30 години обществено-политически модел.
Да се откажем от Вазов, който е бил русофил; от Христо Смирненски заради левите му убеждения; от Никола Вапцаров, защото е комунист; от Гео Милев заради “комунистическата” поема “Септември”; от Димитър Димов заради левите му позиции и социалистическия реализъм на романа “Тютюн”; от русофилите Добри Войников (дори с руско гражданство), Васил Друмев и Марин Дринов; от Дора Габе, дъщеря на руски евреин, женена за комунист; от Елисавета Багряна, влюбена в комунист; а край двете – и Яворов. Да не говорим за “измислените герои” Паисий Хилендарски, Левски, Ботев; за Хаджи Димитър и Стефан Караджа, заради които рискуваме да си развалим отношенията със съседите. Авторът с ирония предлага да се създадат отряди, които да горят книги; да се допуска четенето само на правилните книги; другомислещите, неверниците да бъдат хулени и затваряни.
Почти като в романа на Рей Бредбъри “451 градуса по Фаренхайт”. Или като нацистите…
Накрая Ламот гневно избухва: “Само че тези неверници говорят и ще продължат да говорят и на бъдещите поколения, а вас ще ви споменават така, както са споменавани всички лумпени, които истерично, послушно и садистично се крещели срещу всички, които не са им споделяли сервилната идеология”.
Много знакови произведения бяха изхвърлени от учебниците по литература и учениците никога няма да се докоснат до тях. Много автори са изпратени в забрава.
И въпреки всичко… Има такива публикации, които взривяват социалните мрежи, предизвикват коментари, провокират мислене. Затова да не се отчайваме, а всеки един от нас според възможностите си да се съпротивлява и да говори: чрез своето творчество или чрез творчеството на дамгосаните, отричаните днес.
