Jean-François Millet, “The Gleaners” (1857) (Photo: Google Arts & Culture via Wikimedia Commons Public Domain)
В средата на 19 век артистите основават ново течение в изкуството, характерното за което е представянето на теми от ежедневието. Реализъм. Въпреки, че в днешно време е малко или много демоде, тогава, то променя изцяло света на изкуството.
Възниква във Франция през 50-те години, малко след революцията от 1848 година, основаваща “правото на работа”. Артистите, работещи в новото изкуство, тотално отхвърлят правилата на романтизма (1800-1850) – жанр, дефиниран от засиленото чувство за емоция. В романтичните рисунки, обикновено, присъстват митологични фигури и завишени природни пейзажи. И в двата случая, темата е прославена, нещо, което реалистите отхвърлят.
За водеща фигура в това направление, често се спряга името на Гюстав Курбе, който рисува работници, най-често извършващи своя труд на полето, пише изданието mymodernmet. Неговите предшественици не изобразявали сцените както ги виждали, а както ги идеализирали, мисленно заличаващи всяка нотка на несъвършеност. Курбе смятал, че този подход е вреден за рисуването, “това е обществото в неговото добро, зло или посредствено състояние,” казвал той за своята практика. “На кратко, това е моят начин да покажа хората с техните страсти и интереси. Сякаш целият свят застава пред мен, за да го нарисувам”.
Също както Курбе, Жан-Франсоа Миле залага на хора от работническата класа в своите картини. Самият той е от селската част на Франция. “Човешката страна на изкуството и селската природа най-много подхождат на моето творчество,” смята той.
Миле е сред основателите на Барбизонската школа, група артисти, противопоставящи се на романтизма.
Оноре Домие е художник, скулптор и карикатурист, който използва изкуството като оръдие за коментар на съвременна Франция. За разлика от Курбе и Миле, неговите творби често пресилват състоянието на страната, но в цялостност, представляват добра картина на тогавашната Франция.
Роза Боньор специализира в рисуването на животни. Предвид тази тема, нейните картини често включват пейзажи от ферми, полета, околия, провинция. Днес, тя е считана за най-профилираната художничка от 19 век.
Въпреки, че често служи за асоциация с импресионизма, Едуард Мане също има ключова роля в реализма. Дори, може да бъде наречен преход между двете направления, тъй като неговите реалистични картини вдъхновили много импресионисти в намирането на импресия от всекидневния живот. Според него – “когато я погледнеш и когато разбереш как да я нарисуваш, трябва същото впечатление и вдъхновение, което носи на теб, да носи и на зрителя“.
След успехът на направлението в Европа, американските артисти започнали да практикуват същото и то в голям мащаб. Несъвършените портрети на Томас Ийкинс, наблюдението на Едуард Хопър на съвременния градски живот…
Реализмът вдъхновява много съвременни направления като хипер и фото реализъм. Основавайки се на неговите характеристики, тези жанрове демонстрират трайното и развиващо се наследство.
Автор: Пламен Михайлов
