Тадеуш Ропак, превод – Екатерина Ангелова
Светът на изкуството се промени значително по време на моята кариера. Напредъкът на технологиите и възходът на арт фестивалите създадоха нови възприятия относно достъпа, преживяването и консумирането на изкуство на световно ниво. Някои от колегите ми споделят, че две – трети от техния бизнес се осъществява чрез фестивали, част от колекционерите все повече започват да избягват перманентно ситуирани арт пространства.
Въпреки тези фактори, заставам зад позицията, че галерията като пространство трябва да бъде централен компонент в арт инфраструктурата. Съществуват места, в които изкуството трябва и заслужава да бъде изложено. Да се прекрати процеса на създаване и управление на подобни места, които помагат на артистите да се изразяват, би било грешка.
Моят личен опит ме води до заключението, че специфичната среда на галериите отдава нужното уважение и усещане за привилегированост към работата на творците. Ние влагаме огромни усилия да създадем възможно най-подходящото пространство като прецизно обръщаме внимание и на най-малкия детайл. Това често включва изработени специално за изложбата стени и под, създаване на подходяща атмосфера и осветление.
Част от днешното поколение творци адаптира творбите си спрямо спецификите на фестивала, но голяма част от тях все още създават изкуство, което да бъде изложено в галерии и музеи. Всъщност през последните години те стават все по-ориентирани към тях. Антъни Гормли, например, за когото пространството е от ключово значение за неговия почерк като артист, изучва с такова внимание, че би осъществил изложбата си само в определени пространствени условия. Същото важи и за Анселм Кайфър. Докато подготвяше своята нова изложба, той посети галерията ни в Пантин няколко пъти, за да изследва как посетителите възприемат отделните четири пространства там и как те се свързват едно с друго. Подобна предварителна подготовка правят и Емилия и Илия Кабаков. Докато организирахме тяхната изложба, те препътуваха цялото разстояние от Ню Йорк до Париж, за да се уверят, че интериорът на галерията би паснал на тяхната работа.
Понякога е предизвикателство произведенията да се адаптират спрямо наличните условия, но е стимулиращо предизвикателство. За една галерия е комплимент да бъде част от креативния процес и да е получила одобрението на артистите да бъде най-подходящото място, където да презентират своите творби.
Лимитите, които притежава галерията са ясни: във време, когато света на изкуството е предимно глобален, ситуирането в един град ограничава. За разлика от това фестивалите са мобилни. Чрез тях лесно се осъществява контакт с по-голяма публика, куратори, колекционери, директори на музеи и са гъвкави откъм вариации на предлагане спрямо различната публика. Те са важна част от инфраструктурата на света на изкуството, но трябва да работят в симбиоза с галериите.
За мен фестивалите са важно перо от нашия бизнес. Но три – четвърти от дейността ни продължава да се осъществява чрез галерийното пространство и бих продължил тази политика и в бъдеще. Когато в графика ни присъства откриването на нова изложба, ние предпочитаме да не показваме тези творби и на фестивал. По този начин стимулираме посещението на колекционерите, особено на новите такива. Те имат възможността да разгледат произведенията в контекста на авторския замисъл и да станат част от неговата вселена.
Преди всичко това да се реализира, аз предварително трябва да бъда уверен в интереса, който ще предизвка определно събитие. Една от моите първи изложби направих с Жан – Мишел Баскиат преди десетилетия. Той дойде в Залцбург не защото аз бях гениален в продажбата на картини, а защото вярвах в него и това бе приключение, което извървяхме заедно. Светът говореше за тях и хората пътуваха, за да ги видят. Това не означава, че са били комерсиални, защото изкуството тогава беше по-фрагментирано като сфера. Но опитът ми показва, че без наличието на фестивали публиката беше по-склонна да посещава галериите.
След четири или пет години, откакто управлявах галерията си в Залцбург, ние постигнахме нашия голям пробив. През 1988г. Изложбата на Георг Безелиц полуи силна общесъвена реакция и австрийските колекционери започнаха да купуват. Те, подобно на артистите, са поколение, израснало с галерийното пространство. Постепенно бяха станали част от общността, която всяка галкерия развива около своите творци и имаха изградена представа за какво да похарчат своите пари.
Днес светът на изкуството е значителнo по-достъпен и популярен. Все по-голяма част от общество учи и израства със съвременното изкуство. Въпреки разширената публика и повечето възможности да се достигне до нея, първите години при развитието на една галерия са все още предизвикателство. Когато разполагаш с творци, които не са познати, е винаги трудно. Моделът обаче, е сходен с преди: Работи с група артисти и пораствай с тях.
За по-малките галерии, разбира се, е трудно да се справят с набирането на средства(няма да споменавам цената за организирането на фестивал, нещо, което аз и мои колеги напоследък сме щастливи с възможността да субсидираме). Ако се работи, обаче, върху спечелването на интереса на публиката, за да могат да видят работата на творците в нова светлина, ако събитията се промотират и менажират по най-добрия начин, аудиторията ще се разшири. Хората ще идват, защото не искат да пропуснат събитие, защото преживяването в галерията е направено уникално и защото разбират, че достъпа до определено изкуство е ценно за тях. То вдъхновява и разширява кръгозора и ние като галеристи подпомагаме достъпа до него. И това за мен е специално.
В галериите в днешно време ние можем да създадем запомнящо се изживяване, което е плод на усилията на куратора и целия екип. Това стимулира колекционерите и подпомага работата на творците. Днес, повече от всякога, когато всичко е публично, ние трябва да сме загрижени повече от това как биват презентирани на пазара. Те дават най-доброто от себе си. Когато представяме техните творби, целият им свят е между стените на нашите галерии. Това е нещо, което трябва да опазим.
